Облаци и облачност. Видове облаци и начин на образуване.


Категория на документа: Физика


 Облаци

Облак е видима маса кондензирани капчици или ледени кристали висящи в атмосферата над повърхността на Земята или друга планета. На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която формира малки капки или ледени кристали, обикновено 0.01 mm в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават видими като облаци.
Облачност

Облачност е наличието на облаци над определен район на Земята. Това явление има две значения::
* Облаците са източник на валежите и техния вид дава предварителна информация за характера на валежа;
* При наличието на облаци намалява продължителността на пряката слънчева радиация.
Облачността като количество се определя на око. Оценката се прави по десетобална система. Мислено се разделя небосвода на 10 равни части и се оценява покриването му с облаци от 1/10 до 10/10. Тъй като височината на облаците има голямо значение за евентуалните валежи, прието е облачността в балове да се характеризира като:
* Обща - заоблачаването въобще
* Ниска - заоблачаването с ниски облаци
Отчитането на ниската облачност става на първо място. Ако небето е покрито изцяло с облаци, от което 8/10 с ниски облаци се отчита, както следва: "ниска облачност" - 8 и "обща облачност" - 2.
За синоптични нужди е необходимо да се определя и динамиката в развитието на облаците. Развитието на облаците става в две посоки - хоризонтално и вертикално. Хоризонталното им развитие води до увеличаване или намаляване на облачността като цяло или до разтапяне или уплътняване на облаците. Вертикално развитие търпят най-вече купестите облаци и то към растеж.
Формата на облаците се определя по международна класификация. В големите метеорологични станции (МТО-станции) се определят и се записват задължително всички видове облаци, както и техния дял в общата облачност. В случаите, когато формата на облака се определя по време на валеж при бал на заоблачаването 10, за преобладаващите облаци се съди по интензивността на валежа.
Определянето на височината на облаците може да става окомерно, с балони или с прожектори. Последните два начина се използват в специализираните МТО станции, докато окомерното определяне дава по-неточна представа. Височината на облаците не е самоцелен показател, а е свързана с класификацията им.Ако определянето на облачността в МТО-станциите става по време на мъгла и са възможни грешки, е задължително това да бъде описано. В случаите когато поради мъгла се вижда само част от небосвода - определянето на облачността във видимата част става както обикновено, а за останалата част се записва наличието на мъгла.
Класификация на облаците
Международната класификация на облаците ги разделя по височина над повърхността, форма, структура и строеж, както и по оцветяване.
Според височината облаците се разделят на 3 етажа:
* Високи облаци - над 6000 м
* Средни облаци - между 2000 и 6000 м
* Ниски облаци - под 2000 м. Към тях се отнасят и купестите облаци, с голяма вертикална мощност, които в основата си се намират под 2000 м, а горният им слой може да бъде над 2000 м.

Високи облаци

Високите облаци най-често имат нишковидна структура и са изградени от ледени кристали. Дори при по-висока плътност те не могат да затъмнят Слънцето. Тези облаци не дават валежи, които да достигнат земята, макар, че във височина при някои разновидности се наблюдава валеж. Общото им название е перести облаци. Наблюдават се 3 основни вида и десетина подвида:

Перести(Cirrus),(Ci)- Няма наличие на валеж. Много често се наблюдава явлението хало. Това са най-високите облаци от тези на високия етаж, затова сутрин те се осветяват най-рано преди изгрев слънце и започват да тъмнеят най-късно след залез слънце. Те са с влакнеста структура най-често нежни, бели, без сенки, понякога с копринен блясък.

Пересто-купести (Cirrocumulus - Cc)- Няма наличие на валеж. Те се състоят от дребни бели кълбести образувания, пухчета без сиви оттенъци, разположени на групи или редове. В Cc може да се наблюдава явлението хало.

Пересто-слоести (Cirrostratus - Cs)- Тънка беловата пелена с нишковидна или еднообразна структура. През нея лесно се очертават контурите на слънцето и луната. Тези облаци са придружени обикновено с оптическо явление хало. Пелената може да закрива изцяло или отчасти небето.
Средни облаци

Средните облаци се делят на 2 основни вида, които от своя страна имат свои разновидности.

Висококупести облаци (Altocumulus - Ac)- Ac представляват слоеве или редове от пластини или банки, най-често с бял цвят, но често и със затъмнени части (сиви). Тъй като Ас се състоят от водни капки или снежинки, те не дават явлението хало. Характерни явления за тях са седефени венци около небесните светила с преобладаване на розови и зеленикави оттенъци на краищата на облаците, когато те преминават близо край слънцето и луната. Това явление е характерно и се нарича "иризация". Валежи като правило от Ас не падат.

Високoслоести (Altostratus - As)- Влакнеста еднообразна или леко набраздена покривка, преимуществено със сив или синеват цвят. Може да покрива изцяло или отчасти небето. През по-тънките As слънцето и луната се виждат като през матирано стъкло. Често As може да се вплътнят прогресивно, да надвиснат над основата и да се преварнат в Ns(слоесто-дъждовни). As не дава хало.

Ниски облаци

Ниските облаци са най-важната за земеделието група. Класифицирани са като 6 основни вида, които от своя страна за точност са описани в над 20 подвида.

Купести (Cumulus - Cu)- Представляват отделни плътни облачни маси с добре очертани краища. Те се развиват вертикално във вид на кули или заоблени хълмове. Върховете им най-често са набъбнали и имат вид на цветно зеле. Cu се състоят от много дребни капчици и като правило не дават валеж и само в редки случаи от тях могат да паднат отделни капки.

Слоести (Stratus - St)- Това е облачен слой обикновено сив с достатъчно еднообразна основа. Има възможност от St да падне ръмеж, кристалчета от лед и зърнест сняг. Когато слънцето е видимо през него, контурите му са ясно различими. St не дава явлението хало.

Слоесто-купести (Stratocumulus-Sc)- Педставляват слой от елементи със структурна форма и са с крупен мащаб, големината им надминава десетократния видим размер на слънцето. По принцип няма валеж, но е възможен незначителен по крайбрежието и над хълмовете. Вазможно е вплътняване, скриващо слънцето и луната. Когато Sc е тънък светилата все пак са видими.

Слоесто-дъждовни (Nimbostratus - Ns)- Еднороден безформен слой с тъмносив цвят, а лете със синкав оттенък. Валежът,който пада от този облак, е непрекъснат и равномерен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Облаци и облачност. Видове облаци и начин на образуване. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.