От черните дупки, Големия взрив до произхода на живота и еволюцията...


Категория на документа: Физика


Днес съществуват множество аргументи за естествения произход на човека. Анатомични доказателства са естествената прилика в анатомичните белези и в телесните функции между човека и животните. Човека се отнася към гръбначните и е в родствени връзки с риби, земноводни и влечуги. Анатомични доказателства за това са: удълженото двустранно симетрично тяло с ясно различаващи се части - прилика с
безгръбначни животни, костен скелет и слухов апарат - с риби. Петпръстен накрайник, дишане с бели дробове, яйце с амнионова обвивка - с влечуги и земноводни. Удължени крайници, диференцирани зъби, окосмяване, млечни жлези - с примитивни бозайници. Плацента и живо раждане - с ранни плацентни бозайници. Доказателства за родството на човека с животните са рудиментарните органи, които в животните са добре развити и изпълняват определени функции. Такива са: апендикс, опашни прешлени, мигателна ципа на окото и други. Атавизмите като белег не са характерни за човека, а за неговите
прадеди. Такива са: шийните фистули, отвор между камерите на сърцето, мъдреците и други. Човекът и животните имат общ план в устройството и множество хомологни органи - костите, скелета, мускулите, вътрешните органи при човека, маймуната, прилепа и тюлена. Сравнителната анатомия доказва неопровержимо родството на човека и гръбначните животни и техния общ произход. Сравнителната ембриология също предоставя доказателства за филогенетичните връзки на човека и гръбначните животни. Зародишът преминава от едноклетъчен стадий /зигота/ в многоклетъчен /бластула, гаструла/, в които се диференцират еднакви зародишни слоеве и при човека, и при другите гръбначни животни. В различните етапи от развитието на човешкия зародиш се наблюдават приликите с риби - тяло с опашна част, сърце с предсърдие и камера; със земноводните - плавателна ципа между пръстите; с влечугите - непълна
преграда между камерите на сърцето и др. Особено голяма е приликата между човека и човекоподобните маймуни - външен вид, черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство. Физиологичните процеси хранене, дишане, отделяне, дразнимост също са сходни. Биохимичните особености на кръвта са също близки - кръвните им групи са А, В, АВ и 0. Стареенето при маймуните и човека е сходен процес - побеляване, опадане на зъбите и косата и други. Заболяванията при маймуните са сходни с тези при човека. Между човека и маймуните обаче има и съществени разлики. Най-неопровержими доказателства са тези, които дава съвременната молекулярна генетика: генетичният код е универсален; 95% от гените при човека са от човекоподобните маймуни, различията в нуклеотидните последователности на ДНК при човека и шимпанзето са само 1,1%. При човека много от общите за разред Примати белези са проявени по- ярко в сравнение с останалите примати. Например силното диференциране на предните и задните крайници, силното развитие на мимическите мускули, на кората на главния мозък, по-съвършения ларинкс и други. Посочените общи белези на човека и човекоподобните маймуни, както и данните от палеонтологията доказват убедително, че хоминидите не
произлизат от съвременните човекоподобни маймуни, а че имат общи измрели прародители.

Като заключение ще кажа че човечеството е един експеримент може би .
Човечеството е замислено предварително, както почти всичко създадено и съществуващо. Първосъздателят е започнал да експериментира със сътворението в тази вселена много отдавна, за да стигне до едно по-добро себе-познаване, себе-удовлетворяване и себе-изразяване. Първосъздателят донесъл в тази вселена енергиите и същностите на живота - част от самия него - и ги надарил със своите способности. Той им дал доброволно и свободно от своите умения. Има много други вселени и много други начини да се създаде една вселена; тази тук е създадена като зона на свободната воля, където всичко трябва да е позволено. Тази тема още дълго ще е една от най - обсъжданите и интрегуващи поне за хората ,които са наясно със себе си .

Литература:

Стивън Хокинг "Живот в Науката" София 1995 г.

Чарлас Дарвин. "Произход на видовете" 1859 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От черните дупки, Големия взрив до произхода на живота и еволюцията... 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.