Пищови по физика


Категория на документа: Физика


В1. Динамика на материална точка. Първи принцип на Нютон. Маса и инпулс на частица. Втори принцип на Нютон. Основни действия взаимодействия и сили.
Материалната точка или частица е тяло, на което се изучава самопостъпателното вдижение, като се приема, че формата, размерите, строежа, както и процесите протичащи в нея не влияят на това движение. Съвкупността от часовник и наборът от тела ,които се изучава движението на даден обект се нарича открита система или система за отчитане. За отчитане на времето може да служи всеки периодичен процес.
Свободно тяло е такова, което не изпитва действието на други тела или полета върху себе си. За него е в сила принципа на Галилей, известен като Първи принцип на Нютон. Свободното тяло се движи равномерно и праволинейно във всички отправни инерциални системи. Инерциална се нарича всяка система, която се намира в покой или в равномерно праволинйно движение. За да се определи положението на материална точка в пространството трябва да знаем нейните координати. Минималния брой параметри необходими за определяне положението на материална точка в пространството се наричат брой на отнемане на свобода на обекта или точката.

Положението на материална точка се определя еднозначно чрез радиус вектора R по следния начин: R=R(x,y,z)
Уравнението на движение на материална очка се записва като: R=R(t) t-време
x=x(t)
y=y(t)
z=z(t)
При движенитео на материална точка радиус векторът R (върху му) описва в пространството някаква линия наричана треактория. Видът на треакториятяа зависи от избора на координатната система. Бързината на изменение на положението на материалната точка с изменение на времето се характеризира с векторната величина скорост:
V=V(t)=limR(t+t)-R(t) V(t)=dR/dt

t-0 t
В скаларен вид същото изглежда по следния начин:
Vx=dx/dt; Vy=dy/dt; Vz=dz/dt
Ускорението на материална точка се белижи с а и е равно на:
a=dV/dt=d2R/dt2
а в скълърен вид се записва като:

ax=dVx/dt=d2x/dt2; ay=dVy/dt=d2y/dt2; az=dVz/dt=d2z/dt2

Състоянието на частицата в класическата физика се определя напълно от радиус векторът и скоростта.
a=a(R,V)=a(R,dR/dt)
Диференциално уравнение от втори ред. Общото решение се намира ако са неизвестни уравненията на движението и началните условия на задачата в момента t=0. тези начални условия са:
t=0; R(0)=Ro; V(0)=Vo
Изолирана (затворена) система е система от материални точки, никоя от които не взаимодействат с външни тела и полета. Ако дадена затворена система се състои от N на броя частици то опитно е намерено, че сумата:
Ni=1miVi=const mi-маса на i-тата частица; Vi- скоростта на i-тата частица
Векторът p=miVi се наричаимпулс на i-тата частица. Пълният инпулс на системата:
P=Ni=1pi =Ni=1miVi=const
Постоянството във времето на пълния импулс на затворена система, представлява важен природен закон, известен като закон за запазване на инпулса.
Нютон установява, че когато едно тяло действува на друго като му придава ускорение то и второто тяло отговаря със същото, тоест ускорението на първото. Той показва опитно, че ускоренията на взаимодействуващите тeла имат противоположни посоки, но техните големини могат да бъдат най-различни и зависят от начина на движение на телата преди взаимодействето им от характера на това движение и от самите тела.
!!!За дадена двойка отношенията на ускоренията и винаги е едно и също, то зависи от особено свойство на самите тела. Това свойство се нарича инертност и се изразява количествено с величината маса, въведена за първи път от Нютон.
Масата е свойство на самото тяло и е мяркя за инертност или количеството вещество съдържащо се в него. Тегло - сила, с която тялото действа върху опора или опъва нишката, на която е закачено. За неизолирана система от частици пълният импулс е функция на времето, тоест сумата не е константа.
Ni=1miVi=!const
Производната на инпулса по времето се нарича сила, която действа на частицата от страна на обкражаващите я тела и полета.
F=dP/dt=d(mV)/dt=m*dV/dt=ma
F=ma- Втори принцип на Нютон
Масата е малко на движещото се тяло не зависи от скоростта му.
Релативната физика изследва движенията на телета със скорости близки до скоростта на светлината. Масата е непостоянна и зависи от скоростта.
Вторият принцип на Нютон дава възможност да се измери силата F и да се въведе нейната единица [N] - нютон.
Силата е един нютон, ако тяло с маса 1 кг тя придава ускорение 1m/s2.
Според съвременнната представа всички явления, които се наблюдават във вселената се дължат на 4 вида фундаментални взаимодействия:
- Гравинационни
- Слаби
- Електромагнитни
- Ядрени
Най-слаби са гравитационните. За тях е в сила закона на Нютон за всемирното притегляне:
F=*mM/r2
m, M - маси на телата, които се привличат
r - разстояние между тях
 - гравитационна констната



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пищови по физика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.