Аристотел - метафизика


Категория на документа: Физика


Аристотел – Метафизика

КНИГА СЕДМА

Първа глава

За битието се говори в множество значения, които ние вече разграничихме, когато разглеждахме [неговата] мно¬гозначност1. От една страна, то може да е същност и нещо конкретно2, а от друга - качество, количество или някоя от останалите категории. И макар че за него се говори в толкова значения, ясно е, че от тях битие е най-вече същността, която в най-голяма степен изразява субстанцията. (Нали когато оп¬ределяме какво е даденото нещо, ние казваме, че то е добро или лошо, но не и че е дълго три лакътя или че е човек, а когато определяме що е то, не казваме нито че е бяло, нито че е дълго три лакътя, а че е човек или бог.) Всичко останало се нарича съществуващо благодарение на това, че е или коли¬чество, или качество, или претърпяване, или някаква друга [определеност] на съществуващото по този начин3.
Ето защо някой би запитал дали „ходя", „здрав съм" и „седя" са битие, или са небитие. Същото се отнася и за всеки подобен случаи, защото никое от тях не е нито само по себе си [съществуващо], нито може да се отдели от субстанцията, но съществуващо е все пак по-скоро „ходещото", „седящото" и „здравото". [„Ходещото", „седящото" и „здравото"] по-ско¬ро се приемат за съществуващо, защото техният субект е не¬що определено (такива са субстанцията и единичната вещ) и този тип предициране изразява именно това, защото че е „доб¬ро" или че „седи" не се изказва безотносително на никой [су¬бект]. По такъв начин е ясно, че всеки от тези [предикати] е битие благодарение на субстанцията4. Следователно субстан¬цията е битие в първичния смисъл на думата и не е някакво частично битие, а е битие изобщо.
И тъй, въпреки че за „първо" се говори в множество зна¬чения, субстанцията е първа във всяко, от тях - и по понятие, и по познание, и по време5. Наистина никоя от другите кате¬гории не е отделима - такава е единствено субстанцията6. Тя е първа и по понятие (нали понятието за субстанция се съ¬държа във всяко друго понятие). После ние приемаме, че зна¬ем едно нещо най-вече тогава, когато знаем що е човекът или огънят, а не неговото качество, количество или място, още по¬вече, че ние знаем и всяко от тях, когато разбираме що е коли¬чеството или качеството [изобщо].
В действителност въпросът, който и в древни времена, и сега постоянно се изследва и издига все нови и нови затруд¬нения - въпросът за това, що е битие, съвпада с въпроса за субстанцията7 (защото някои казват, че е една8, а други, че е повече от една, като според едни от тях тя е ограничена9, а според други - безпределна10). Така и ние следва да разглеж¬даме най-вече, преди всичко и може да се каже - изключител¬но, именно съществуващото в този смисъл.

Втора глава
Смята се, че субстанцията по най-очевиден начин е на¬лице при телата. Поради това ние казваме; че животните, растенията и техните части са субстанции, а също и физи-ческите тела като огъня, земята, водата и подобните им, как¬то, на свой ред, и техните части, или съставеното от тях - от някои или всички, като небето и неговите части, звездите, лу¬ната и слънцето11. Ето защо сега следва да разгледаме дали субстанции са само тези неща, или има и други, дали такива са само някои от тях, или има също и други, или не са никои от тях, а са съвсем други.
Някои пък смятат, че субстанция са границите на тялото, т.е. плоскостта, линията, точката и единицата, и то в по-голя¬ма степен, отколкото тялото и плътното [естество]12.
Освен това според едни извън сетивните неща няма ни¬що подобно13, а според други има вечни [субстанции], по — мно¬гочислени и съществуващи в по — висша степен14. Така Платон приема, че ейдосите и математическите предмети са два вида субстанции и че [едва] трети вид субстанция е тази на сетив-
ните неща15, а Спевсип - че субстанциите са дори повече на брой, като изхожда от Единното и допуска начала [различни] за всяка от тях - една за числата, друга за величините, а след това и за душата, разширявайки по този начин числото на суб-станциите16. Други пък смятат, че ейдосите и числата са с ед¬на и съща природа, а всички останали неща - линиите и по¬върхностите, чак до субстанцията на небето и сетивните не¬ща, се образуват от тях17.
И тъй, ние следва да разгледаме кое от всичко това е каза¬но вярно и кое не е, какви са субстанциите, дали има субстан¬ция извън сетивните неща или не, а в случай че ги има - по какъв начин съществуват, т.е. дали има някаква отделена от сетивните неща субстанция, благодарение на какво и как, или няма никаква подобна субстанция. Преди това обаче ние тряб¬ва да очертаем какво изобщо представлява субстанцията.

Трета глава
За субстанцията се говори, ако не в повече, то най-вече в четири значения. Смята се, че субстанция на всяка една вещ са същината, общото и родът, а на четвърто място - субстратът18.
Субстрат е онова, за което се изказва всичко, а самият той не се изказва за нищо друго. Ето защо трябва да започнем разглеждането с него. Нали се смята, че субстанцията - това е най-вече първият субстрат. Такъв [първи субстрат] в един смисъл е материята, в друг - формата19, а в трети - съставено¬то от двете. („Материя" - това е, да речем, бронзът; „форма" -[конкретното] очертание на идеята; „съставено от двете" -статуята.) Следователно, ако ейдосът е преди материята и е по-скоро битие от нея, на същото основание той ще е и преди съставеното от материята и ейдоса.
Тук накратко се каза що е субстанция - което не се [из¬казва за никой] субстрат, но за което се изказва всичко друго. Разглеждането й обаче не следва да спре до тук, защото това не е достатъчно20. Първо, самото то не е ясно и второ, така се оказва, че субстанция е материята. Нали ако при това положе¬ние материята не е субстанция, няма да е ясно кое изобщо е субстанция, тъй като при отстраняването на всички [опреде¬лености] не би останало нищо, което да е стояло в основата.
Нали всички [те] представляват някакви претърпявания, действия и сили на телата. [Да речем] дължината, ширината и дълбочината са някакви количества, а не субстанции (защо¬то количеството не е субстанция). Субстанция обаче е онова, на което като първо те са присъщи. И когато абстрахираме дължината, ширината и дълбочината, ние виждаме, че няма да остане нищо, освен ако няма [някакъв субстрат], който се определя чрез тях. По такъв начин онези, които разглеждат проблема по този начин, с необходимост ще приемат, че мате¬рията е единствената субстанция.
„Материя" [тук] аз наричам онова, което само по себе си не е нито нещо определено, нито е количество, нито която и да било от определеностите, които отнасяме към битието. На¬ли има нещо, за което всяко от тях се предицира, битието на което е различно от битието на всяка една категория (понеже останалите категории се изказват за субстанцията, а тя, на свой ред, за материята)21. Тъй че това най-последното само по себе си не е нито нещо определено, нито е количество, нито каквото и да било друго, нито пък [се изразява посредст¬вом техните] отрицания, защото те съществуват единствено като съпътстващо.
Като се изхожда от всичко това, излиза, че субстанция е материята. Това обаче не е възможно, защото на субстанцията й е присъщо най-вече да е отделима и да е нещо конкретно22.
Ето защо изглежда, че субстанция са по-скоро ейдосът и съставеното от него и от материята, отколкото материята. Ние обаче трябва да се откажем [от допускането], че субстанция¬та е съставеното от двете (т.е. от материята и формата), поне¬же то е вторично и явно23. По определен начин ни е ясна и материята24. Сега следва да разгледаме третата [възможност], защото тя предизвиква най-големи затруднения.
По общо признание някои сетивни неща са субстанции. Тъй че ще трябва да започнем с тях. Действително от полза за работата е да се върви към онова, което е по-познато. Нали всички научават, като се движат от по-малко към повече поз¬натото и подобно на практическите действия работата е там да се изходи от доброто за отделния човек и да се направи негово достояние онова, което е добро изобщо - по същия
начин трябва да се изхожда от по-познатото за него и да се направи негово достояние онова, което е по-известно по при¬рода25. Нещата, които са познати и стоят най-близо до отдел¬ните хора обаче, често са малко познати [по природа] и имат далечно или нямат съвсем никакво отношение към битието. Все пак трябва да се опитаме, изхождайки от онова, което е слабо познато [по природа], но е познато за отделния човек, да разберем нещата, които се познават в абсолютен смисъл, като вървим по реда, за който вече казахме.

Четвърта глава
Тъй като в началото ние разграничихме в колко значения говорим за субстанцията и се вижда, че едно от тях е същина¬та [на битието], сега това [значение] трябва да бъде разгледа¬но [отделно].
Нека най-напред кажем някои неща чисто умозрително26. Същина [на битието на дадено нещо] е онова, което се казва, [че то е] само по себе си27. Наистина да си самият себе си не означа¬ва да си образован, тъй като ти не си такъв сам по себе си. [Напро¬тив, твоята същина е онова, което ти си] сам по себе си.
Не всичко подобно обаче е същина. Такова не е онова, което е само по себе си по начина, както бялото е в повър¬хността, понеже не е същото да си повърхност и да си бял28. Същина не е също така и съчетанието от двете, т.е. „бялата повърхност", поради присъединяването [на „повърхност"]29. И тъй, [дефиниращото] слово, изричащо се за дадено нещо, в което самото то не присъства, разкрива [негова] същина30. За-това, ако битието - бяла повърхност означава същото като битието — гладка повърхностъ], битието — бял и битието-гла¬дък ще са едно и също.
И тъй като са налице съчетания, образувани с привлича¬не и на останалите категории32 (понеже за всяко от тях има някакъв субстрат, както е при качеството, количеството, вре¬мето, мястото и движението33), трябва да се види също дали във всичките тези случаи има [дефиниращо] слово за същи¬ната и дали на тях изобщо им е присъща същина [на битие¬то], да речем на белия човек - „битието - бял човек". Впро¬чем нека му дадем име „заплащен"34. Тогава що е битието-
заплащен! - Очевидно и то е сред нещата, за които не казва¬ме, че не са сами по себе си. Тук може да ни се възрази, че за онова, което не е само по себе си, се говори в две значения, едното от които е в смисъл на добавяне, а другото - без доба¬вяне35. В първия случай [ние наричаме едно нещо така, поне¬же] при неговото определяне то се присъединява към друго и се изказва за самото себе си. Например, ако определяйки що е битието-бял, някой би му дал [дефиниращото] слово „бял човек". Във втория случай - понеже към него [би трябвало да се] присъедини нещо друго. Например като заплащен се оз¬начава белият човек, а „заплащен" на свой ред се определя като „бял". В действителност белият човек е [нещо] бяло, но същината [на битието] му не е в това да е бяло.
Но дали изобщо битието-заплащен е някаква същина? Или не е? Нали същината [на битието] по съществото си е нещо конкретно. Когато обаче едно за друго се изказват раз¬лични неща, ние не получаваме нещо по съществото си кон¬кретно. Да речем белият човек не е по съществото си такъв, тъй като да си нещо конкретно, е присъщо единствено на суб¬станциите36 и следователно същина [на битието] имат онези неща, словото за които е определение37. А определението не е дума, изразяваща същото, което и словото (в такъв случай всички слова биха били определения, понеже, щом за всяко слово може да се даде име, и „Илиада" ще е определение38), но само ако изразява нещо първично. Първично на свой ред е онова, за което е ясно, че не се изказва за нещо, различно от себе си. Следователно същината [на битието] няма да е нали¬це при нищо друго освен при [последните] видове на рода39 и ще е единствено при тях, защото се смята, че те не се изказват нито по причастност, нито като състояние, нито като съпът¬стващо40. Обаче ще е налице някакво [тълкуващо] слово, кое¬то ще означава [същността и на] всяко от останалите неща (при положение, че те имат име) - т.е. че това и това е присъ¬що за това и това. [В дадения случай] то ще е по-точно от простото слово, но няма да е нито определение, нито същина [на битието].
Или може би за определението и за същината на битието се говори в множество значения? Наистина същността в един
смисъл означава субстанцията и нещо конкретно, а в друг -всяка от категориите: количеството, качеството и всички по¬добни на тях. Защото, както „е" е присъщо на всички, ала не по еднакъв начин, но на една [категория] първично, а на оста¬налите като нещо последващо, така и същността в абсолютен смисъл е присъща само на субстанцията, а на останалите по някакъв друг начин. Нали и по отношение на качеството ние можем да запитаме що ето- следователно и то има същност, но не в абсолютен смисъл, а също както някои твърдят по един чисто умозрителен начин, че небитието е - т.е. не в абсолю¬тен смисъл, а доколкото е небитие. Същото се отнася и за качеството. Затова трябва да видим по какъв начин следва да се говори [за същността] във всеки отделен случай, но [без да му отделяме повече внимание], отколкото на това, как стоят нещата в действителност. Ето защо и сега, след като [отгово¬рът на първия въпрос] е ясен, [ние ще кажем], че същината [на битието] е присъща в първичен и абсолютен смисъл на субстанцията, а вече след това и на останалите [категории], по същия начин както и същността тук не е същина [на бити-ето] в абсолютен смисъл, а е същина [на битието] на качест¬вото или на количеството. Наистина трябва да се приеме, че [категориите] са битие или по омонимия, или като нещо се добави или отнеме41, например когато се казва, че непозна¬ваемото е познаваемо.
Примерът със „справедливото" обаче показва, че то не се изказва нито по омонимия, нито по този начин, а както в слу¬чая с „церящото" [различните значения на което се отнасят] към едно и също нещо, но без да са нещо едно и също и без то да се изказва по омонимия42. Наистина за тялото действията на лекаря и неговите средства не се казва, че церят нито в смисъл на омонимия, нито с оглед на нещо едно, а като отна¬сящи се към едно43.
Впрочем няма никакво значение по кой от двата начина ще се изразим - ясно е, че в първичен и абсолютен смисъл определение и същина [на битието] имат [единствено] суб¬станциите. По някакъв подобен начин стоят нещата и при ос¬таналите [категории], но с тази разлика, че [определението и същината на битието] там не са в абсолютен смисъл. Защото,
ако приемем, че това е така, няма необходимост да е налице определение винаги, когато дадено име изразява същото като словото, а само когато то изразява същото като определен вид слово. [Такова слово е налице там, където то изразява нещо] единно, но не по силата на последователността (какъвто е слу¬чаят с „Илиада") или на простото свързване, а според значе¬нията, в които се говори за единното. За единното се говори в същите значения, в които се говори и за битието, като битие¬то, от една страна, означава нещо конкретно, а от друга, ня¬какво количество или някакво качество. Поради това слово и определение ще има и за белия човек, а по някакъв друг на¬чин - и за бялото, и за субстанцията.

Пета глава
Ако обаче не се приеме, че определението е слово, полу¬чаващо се чрез добавяне44, възниква трудност за кои от неща¬та, които не са прости, а са сдвоени45, има определение46. На¬ли то ще трябва да бъде получено чрез добавяне47. Имам пред¬вид, че да речем, от една страна, имаме нос и вдлъбнатост, а от друга, чипоносост, която се получава от съчетанието на двете (т.е. от носа и вдлъбнатостта), като нито вдлъбнатостта, нито чипостта са само съпътстващо свойство на носа, но са му присъщи сам-по-себе си. Те не се отнасят към него така, както белотата спрямо Калий или спрямо човека (Калий е бял, а на белия Калий му е съпътстващо присъщо битието-чо¬век), но както „мъжкото" е присъщо на живото същество, „рав¬ното" - на числото и както е при всичко, за което се казва, че е присъщо [за другото] само по себе си48. Такива са случаите, в чието [дефиниращо слово] се включва или [дефиниращото] слово, или името на онова, свойство на което са те и затова не могат да бъдат изяснени без него. Да речем „бялото" може да бъде изяснено и без човека, но „мъжкото" не може да се изяс¬ни без живото същество. Следователно при тях или изобщо няма същина [на битието] и определение, или ако го има, то е по някакъв друг начин и за това вече се каза . [По-нататък възниква един втори проблем]: ако чипият нос и вдлъбнатият нос са едно и също нещо, то и чипотата и вдлъбнатостта ще са едно и също. Ако пък това не е така, понеже не е възможно да се говори за чипотата без предмета, свойство на който тя е сама по себе си (нали „чип" означава „вдлъбнат нос")50, за чипия нос или няма да може да се гово¬ри изобщо, или два пъти ще се повтаря едно и също: „вдлъб¬нат нос нос" (защото чипият нос ще е „вдлъбнат нос нос")51. Ето защо е абсурдно този род неща да имат същина [на бити¬ето]52. В противен случай ще се отиде в безкрайността, защо¬то в чипия нос нос винаги ще е включен още един [нос]53.
По такъв начин е ясно, че определение има само за суб¬станцията. Нали ако определение има и за останалите катего¬рии, то ще трябва да се основава на добавянето54. Да вземем за пример качеството и нечетното - няма нечетно извън числото, както няма женско извън живото същество. „Основаващо се на добавянето [определение]" аз наричам онова, при което излиза, че едно и също се казва два пъти, както това беше в горните примери. Ако това е така, [определение] няма да има и за неща¬та, които представляват единство на два [термина], да речем за нечетното число. Това обаче ще ни убегне, защото ние не при¬веждаме [дефиниращото] слово с необходимата строгост. Ако пък определение има и за тези неща, то или ще е по някакъв друг начин, или ще трябва да се каже, както за това вече стана дума, че определението и същината [на битието] имат мно¬жество значения55. Следователно в някакъв смисъл определе¬ние и същина [на битието] няма да има за нищо друго освен субстанцията, а в някакъв смисъл ще има56.
По такъв начин е ясно, че определението е слово за съ¬щината [на битието] и че същина [на битието] има или само при субстанциите, или най-малкото при тях е в първичен и абсолютен смисъл.

Шеста глава
А дали същината [на битието] и единичната вещ са тъж¬дествени, или не са тъждествени, трябва да се разгледа непре¬менно, защото в определено отношение това ще е от полза и за разглеждането на субстанцията. Нали изглежда, че единич¬ната вещ не е нещо различно от своята субстанция и че същи¬на [на битието] на единичната вещ е тъкмо нейната субстанция.
Що се отнася до онова, за което говорим като съпътства-
що, то изглежда различно. Например белият човек е едно, а битието - бял човек е друго (нали ако бяха едно и също, би¬тието-човек и битието-бял щяха да са нещо едно, при поло¬жение че, както те казват57, „човек" и „бял човек" са също едно, тъй че и битието — бял човек и битието-човек ще са едно и също нещо)58. Или може би нещата, които съпътстват [същината], не са [й] тъждествени по необходимост, защото [в разсъждението, което го доказва] крайните [термини] не са тъждествени [със средния] по един и същ начин59. Нали би могло да ни се стори, че тъждествени [със средния термин] могат да бъдат и такива крайни термини, за които се говори в смисъл на съпътстващо (да речем битието-бял и битието — образован)60. Това обаче очевидно не е така.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аристотел - метафизика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.