Аристотел - метафизика


Категория на документа: Физика


Що се отнася до нещата, за които се говори като съ¬ществуващи сами по себе си, дали те не са с необходимост тъждествени? - Например ако има такива субстанции, спрямо които няма други предшестващи ги субстанции или естества, които някои философи61 наричат „идеи". Нали ако дадено благо и битието — благо, живото същество и би-тието — живо същество, същината — битие и битието са различни, ще се окаже, че съществуват субстанции, естест¬ва и идеи, различни от онези, за които стана дума, и те ще ги предшестват, и спрямо тях ще са в по-голяма степен суб¬станции, щом същината [на битието] е субстанция62.
Но ако [субстанциите и същината на тяхното битие] вър¬вяха разделно едни от други, за едните нямаше да има зна¬ние, а другите нямаше да имат битие (под това „да вървят разделно едни от други" не разбирам нито на даденото благо да му е присъщо битието — благо, нито на това последното -да съществува като [някакво конкретно] благо). Наистина ние имаме знание за всяко едно нещо тогава, когато познаваме неговата същина, и това се отнася както за благото, така и за всички останали случаи. По същия начин, ако битието — благо не е [някакво конкретно] благо, то и същината — битие няма да е [някакво конкретно] битие, както и битието — единно няма да е [някакво конкретно] единно. Така или всички същини на битието съществуват по този начин, или никоя изобщо не съществува. Затова, ако същината — битие
не е битие, никоя друга [същина няма да е битие]63.
По-нататък на което не му е присъщо битието — благо, то няма да е благо. Следователно благото и битието — благо, кра¬сивото и битието — красиво са нещо едно и не се изказват за друго, а са сами по себе си и са първични. Казаното би било достатъчно и в случай че ейдосите не съществуват, и (дори в още по-голяма степен) в противния случай - ако те съществу¬ват. (Същевременно е ясно, че ако съществуват идеите - таки¬ва, каквито ги представят някои, субстратът няма да е суб¬станция. Нали те с необходимост ще са субстанции и няма [да се предицират] за никой [субстрат], тъй че ще съществу¬ват по причастност64.)
От всичко казано се вижда, че самата единична вещ и същината [на нейното битие] са нещо едно и също и то не в смисъл на съпътстващо. Това произтича и оттам, че да се знае единичната вещ, означава да се знае същината [на нейното битие], тъй че [и от платоническа гледна точка, изхождаща] от изнасянето [на идеята извън материята], двете с необходи¬мост ще са едно и също65. (Що се отнася до онова, за което се говори в смисъл на съпътстващо, каквито да речем са „образо¬ван" и „бял", поради двусмислеността [на съпътстващото] не може да се каже, че същината [на тяхното битие] и те самите са нещо едно, защото „бяло" е както онова, на което му е съпътст-ващо да е бяло, така и самият този съпътстващ признак. Тъй че същината [на битието на единичната вещ] и самата тя в опреде¬лен смисъл са нещо едно, а в друг - не са. Нали битието-човек и битието-бял човек не са едно и също, но [човекът и бялото] са тъждествени в смисъл на претърпяване66).
Абсурдността [на отделянето на идеята от вещта] може да се види и ако някой би дал име на всяка от същините [на битието], защото наред с всяка от тях би се оказала още една, да речем наред с битието — кон още някаква друга същина [на битието]. Какво обаче би попречило и сега някои неща не¬посредствено да са тъждествени със същината [на своето би¬тие], щом субстанцията е същина [на битието]? Освен това не само те самите, но и [дефиниращото им] слово ще са едно и също, както вече стана ясно от казаното, защото единното и битието — единно са едно и то не в смисъл на съпътстващо67.
Освен това, ако те са различни, ще се отиде в безкрай¬ността, понеже, от една страна, ще имаме същината [на бити¬ето] на единното, а от друга - самото единно, тъй че и за тях на свой ред ще може да се каже същото68.
По такъв начин е ясно, че при нещата, за които се говори като първи и съществуващи сами по себе си, битието на еди¬ничното и самото единично са едно и също.
Що се отнася до софистическите опровержения, насоче¬ни срещу това положение, очевидно те получават същото раз¬решение, както и [проблемът], дали Сократ и битието-Сок¬рат са едно и също69, защото няма никаква разлика [както по отношение на примерите], от които се изхожда при поставя¬нето на този проблем, така и [по отношение на примерите], изхождайки от които той може да се разреши.
И тъй, каза се по какъв начин същината [на битието] е тъждествена с вещта и пот какъв начин не й е тъждествена.

Седма глава70
От възникващото едно става по природа, друго - чрез из¬куството, трето - самопроизволно71, като всичко възниква вследствие на нещо, от нещо72 и като нещо73 (казвам „като не¬що" с оглед на всяка от [четирите74] категории - т.е. то е нещо конкретно75, има някакво качество, количество или място).
Естествено възникват онези неща, чието възникване е по природа. Онова, от което е възникването, ние наричаме мате¬рия. Онова, вследствие на което е възникването, е някое от съществуващото по природа. Нещо конкретно са човекът, рас¬тението или подобните на тях, за които казваме, че са суб¬станция в най-голяма степен. Всички неща, възникващи било по природа, било в резултат на изкуството, имат материя, за-щото всяко от тях може да бъде, а може и да не бъде, а това във всички случаи [се дължи на] материята76. Изобщо казано, при¬рода е и „онова, от което" възникват нещата77, и онова „с оглед на което" те възникват78 (защото възникващото има природа, както е например при растението или животното), и „онова, вслед¬ствие на което" възникват - това е природата в смисъл на ейдос, която е от същия вид като възникналото (макар да е дадена в нещо друго), защото човекът се ражда от човека79.
По този начин възникват ставащите по природа неща, а останалите се наричат творения. Всички творения биват или вследствие на изкуството, или на някаква сила, или на мисъл¬та80. От тях някои възникват и самопроизволно, и по силата на случая81, подобно на възникващите по природа, защото тук някои възникват и от семе, и без семе82, но тях ще трябва да разгледаме по-късно83. Вследствие на изкуството възникват онези неща, ейдосът на които е в душата („ейдос" аз наричам същината [на битието] на всяко нещо и неговата първична субстанция84), защото и при противоположностите ейдосът по някакъв начин е един и същ, доколкото субстанция на ли¬шеността е субстанцията на нейната противоположност85. Та¬ка е да речем при здравето по отношение на болестта, тъй като болестта е лишеност от здраве, а здравето е ейдос и зна¬ние в душата [на лекаря]. Здравето възниква у боледуващия по следния начин. Тъй като то е нещо такова и такова, за да си здрав, трябва да е налице това и това, да речем някакво равно¬весие, а с тази цел да е налице топлина, и така се мисли по ред, докато най-накрая не се достигне до онова, което може да направи самият [лечител]. Затова творене наричаме дви¬жението, което изхожда от там и довежда до оздравяване. Та¬ка излиза, че здравето по някакъв начин възниква от здраве, къщата от къща, имащото материя - от нематериалното, за¬щото изкуството на лекаря и на строителя е ейдос на здравето и на къщата, а нематериалната субстанция аз наричам „съ¬щина [на битието]"86.
От възникването и движението едно се нарича мислене, а другото творене. Мисленето изхожда от начало и ейдос, а творенето - от резултата на мисленето87. По подобен начин възниква и всяко от нещата, намиращи се по средата88. Имам предвид, че да речем, за да оздравее човекът, трябва да се ус¬танови някакво равновесие. Какво означава установяването на равновесие? Нещо определено. То ще се получи при нагря-ване. А какво означава то? Ето това. То обаче е налице във възможност и като такова зависи [от лечителя].
По такъв начин действаща причина и начало, от което изхожда процесът на оздравяване, когато то е резултат от из¬куството, е ейдосът в душата. Но и когато е в резултат на са-
мопроизволността, оздравяването изхожда от същото, което извършва действащият според изкуството. Така начало на оз¬дравяването е затоплянето (лечителят го достига с разтрив¬ки). Топлината в тялото е част от здравето или от нея след¬ва нещо такова, което е част от здравето, [било непосред¬ствено], било като се премине през повече звена. Послед¬но е онова, което създава част от здравето или къщата (та¬кива са камъните), или който и да е от останалите случаи. Затова, както се казва, никое възникване нямаше да е въз¬можно, ако нещо вече не беше налице89.
По такъв начин е ясно, че някаква част с необходимост е съществувала предварително. Нали материята е част (тя е на¬лице [във възникващото] и самата възниква). Дали обаче [ма¬терията] е и сред частите на [дефиниращото] слово? Наисти-на ние определяме какво представляват бронзовите кръгове двояко: като посочваме материята, казвайки, че са бронз, и като посочваме ейдоса, т.е. че имат такава и такава форма (тя е родът, в който най-напред ги поставяме90). Тъй че бронзови¬ят кръг съдържа в определението си материята.
Някои неща, при положение че възникват, получават име¬то си от онова, от което са възникнали като от материя, но то не е същото, а е производно от неговото91. Например статуята не е камък, а е каменна. Човекът, който оздравява, не се нари¬ча на [болестта], от която оздравява. Причината е, че [измене¬нието] започва от лишеността и при субстрата, когото ние на¬ричаме материя (здрав става „човекът" и „болният"). За въз¬никването обаче се казва, че е най-вече от лишеността. Да речем здрав човек се получава от болния, а не [изобщо] от човека. Ето защо „оздравял" се нарича не болният, а човекът и се казва, че е здрав човек. Изглежда, че също и в случаите, когато лишеността не е очевидна и няма име (както е с [лише¬ността] на някаква форма в бронза или на формата на къщата в тухлите или в дървото), възникването е от тях, както преди беше от болния. Тъй че, както там възникналото не се нарича на името на онова, от което възниква, така и в дадения случай статуята [се нарича не] „дърво", а с производното име „дър¬вена", не бронз, а бронзова, не камък, а каменна. Така и къ¬щата е тухлена, а не тухли, понеже ако човек се вгледа внима-
телно, изобщо не би казал, че статуята възниква от дървото или че къщата възниква от тухлите, след като те трябва да се променили при възникването [на статуята и на дървото], а не да си остават същите. Ето защо се говори по този начин.

Осма глава
Тъй като възникващото става вследствие на нещо (имам предвид онова, от което започва движението), от нещо (нека това не е лишеността, а материята; ние вече определихме в какъв смисъл92) и се получава нещо конкретно (да речем къл¬бо, кръг или някоя друга вещ)93, то както не се създава субст¬ратът (бронзът), така не се създава и кълбото, освен в смисъл на съпътстващо, понеже се създава бронзовото кълбо, а то е само вид кълбо. Нали да се създаде нещо конкретно означава то да се създаде от субстрата в същинския смисъл на дума¬та94. Искам да кажа, че да се даде на бронза кръгла форма, означава не да се създадат кръглостта или кълбото [като таки¬ва], а нещо различно, т.е. даденият ейдос да се осъществи в нещо друго95, защото ако те се създаваха, то щеше да е от дру¬го (това вече се каза по-горе96). Например създава се бронзово кълбо и това протича по такъв начин, че ето от този тук [суб-страт], т.е. от бронза, се създава ето тази вещ, т.е. кълбото. Ако обаче се създава самият [ейдос], очевидно и той трябва да е създаден по същия начин и така възникванията вървят до безкрайност97. Следователно е ясно, че [нито] ейдосът (или както там ще наречем формата в сетивното) се създава и има възникване, нито [се създава и възниква] същината [на бити¬ето]98 (всъщност тя е, която се осъществява в другото било чрез изкуството99, било по природа или поради действието на някаква способност100). Онова, което човек прави, е да създа¬де от [бронза] бронзово кълбо, като последното се създава от бронза и от кълбото, защото той придава [на метала] тази фор¬ма и полученото е бронзово кълбо. Ако обаче би възникнало самото битие — кълбо, то ще е от нещо. Така възникващото ще трябва да е винаги разделено и да е от една страна то¬ва, а от друга това, ще рече - от материя и ейдос. И ако кълбото е фигура, всички точки на която отстоят еднакво от центъра, в него [трябва да се разграничат] онова, което

обгръща създаваното, и онова, което [се обгръща] от него, като възникналото ще е целокупността [от двете], в даде¬ния случай - бронзовото кълбо. От казаното е ясно, че оно¬ва, което наричаме ейдос или субстанция, не възниква, а възниква съставното цяло, което получава името си от нея, както и че във всичко възникнало е налице материя и че от една страна то е [материя], а от друга - [ейдос]101.
А дали съществува някакво кълбо извън тези [тук отдел¬ни кълба] и къща извън [изградената от] тухли (защото, ако това беше така, не би възникнало нищо конкретно, след като [ейдосът] показва каква е дадената веща и не представлява нещо конкретно и определено102, а човек твори и създава от [субстрата] нещо такова и такова, тъй че когато то стане, вече е такова)? Всяко конкретно нещо, да речем Сократ и Калий, е като това тук бронзово кълбо, а човекът и живото същество [изоб¬що] са като бронзовото кълбо изобщо. Следователно е ясно, че „ейдосите — причини", както някои философи са приели да нари¬чат ейдосите, бивайки извън отделните неща, не са полезни с нищо за възникванията и за субстанциите, нито пък поради съ¬щите причини са субстанции, съществуващи сами по себе си103.
В някои случаи е ясно, че възникващото е същото като възникналото, без да е тъждествено с него и без те да са едно по число, а само по вид. Така е при природните неща (да ре¬чем човекът ражда човека), стига само да не стане нещо про¬тив природата (както конят ражда мулето). Впрочем и тук про¬цесът е същият, защото онова, което би могло да е общо за коня и магарето - най-близкият род, - е останало неназовано, но би следвало да съдържа и двете, както това е залегнало в думата „муле". Следователно е очевидно, че няма никаква необходимост ейдосът да се приема като парадигма (той би следвало да се свързва най-вече със [сетивните неща], защото те са в най-голяма степен субстанции), но е доста¬тъчно създаващото да прави [нещата] и да е причина за [осъществяването на] ейдоса в материята104. А [съставно¬то] цяло представлява такъв и такъв ейдос в такава и така¬ва плът и кости - да речем Калий и Сократ105. Те са различ¬ни по материя (при двамата тя е различна), а са тъждест¬вени по ейдос (ейдосът [на човека] е неделим).

Девета глава
Тук би могъл да възникне въпросът, защо едни неща, като да речем здравето, възникват и благодарение на изкуството, и самопроизволно, а други, като къщата, не възникват и по два¬та начина. Причината за това е там, че материята, която е в основата на ставането, на създаването и възникването на ня¬кое от творенията на изкуството и в която се съдържа някаква част от вещта106, е понякога такава, че може да се движи сама по себе си107, а понякога не е такава108, като в първия случай тя може да [става] нещо определено или не може да [става] не¬що определено. Нали много неща са в състояние да движат сами себе си, но не по определен начин, т.е. да речем да тан¬цуват. Предметите, чиято материя е такава, например ка¬мъните, не могат да се движат по един определен начин освен под действието на нещо друго, а по друг определен начин могат, както е при огъня109. Поради тази причина ед¬ни неща няма да станат без човека, който владее изкуство¬то110, а други ще станат1", защото ще се задвижат от онова, което, макар самото да не притежава изкуството, може да се задвижи от друго, което също не го притежава, или мо¬же да се задвижи от някаква [своя] част112.
От казаното е ясно, че по някакъв начин всичко възниква или от нещо едноименно"3 (каквито са природните неща), или от някоя негова част (както къщата е от къща, присъстваща в ума, защото изкуството - това е ейдосът), или от нещо, което съдържа някаква [нейна] част, стига възникването му да не е само в смисъл на съпътстващо"4, защото причината за създа¬ването е първата част, съществуваща сама по себе си. Наи-стина топлината на движението създава топлината на тя¬лото, а тя е или здраве, или негова част, или от нея следва някаква част на здравето, или самото здраве. Затова се и казва, че [топлината] „създава" [здравето], защото го съз¬дава онова, от което [топлината] следва или което я съпът¬ства. Следователно [нещата стоят] както при силогизмите и начало на всичко е субстанцията, защото силогизмите са от същността"5, а оттам е и възникването.
Същото е и при възникващото по естествен път. Нали се¬мето създава по същия начин, както са произведени предме-
тите на изкуството (то съдържа във възможност ейдоса, тъй че онова, от което е семето, в някакъв смисъл е едноименно -нали не всичко трябва да се разглежда така, както човекът ражда човека, щом и жената е от мъжа - стига да не е някаква кръстоска, защото мулето не възниква от муле116). Що се отна¬ся до получаващото се самопроизволно, то става по същия на¬чин, както [произведеното от изкуството] - налице е в онези слу¬чаи, когато материята е в състояние да си придаде онова движе-ние, което й придава семето117, а когато това не е така, възниква¬нето не е възможно по друг начин освен от същите [вещи].
Но това разсъждение, че ейдосът не възниква, е валидно не само за субстанцията - то е общо за всички първи [родо¬ве118], т.е. за количеството, качеството и за останалите катего¬рии. Защото, както възниква бронзово кълбо, а не кълбото и не бронзът и както възниква бронзът, в случай че той възник¬ва (щом ейдосът и материята трябва винаги да предсъщест¬вуват), така е и при същността, качеството, количеството и при останалите категории. Нали възниква не качеството, а дър¬вото, притежаващо някакво качество, нито възниква количест¬вото, а дървото или животните в определено количество. Оттук може да се приеме като особеност на субстанцията, че [за нейното възникване] с необходимост трябва предварително да е налице друга субстанция в състояние на осъщественост, която я създава. Например, за да се роди живото същество, трябва да е било налице друго живо същество. Що се отнася до качеството и количеството, това не е необходимо освен са¬мо във възможност"9.

Десета глава
Тъй като определението е някакво слово120, а всяко слово има части121, и тъй като отделната част на словото се отнася към отделната част на вещта по същия начин, както словото [като Цяло] се отнася към вещта [като цяло], възниква въпросът, дали [дефиниращото] слово за отделните части се съдържа в [дефи¬ниращото] слово за цялото, или не се съдържа в него. В някои случаи това изглежда така, а в други не. Така [дефиниращото слово] на кръга не съдържа [дефиниращото слово] на неговите сегменти, докато [дефиниращото слово] на сричката съдържа
[дефиниращото слово] на буквите, макар че кръгът се дели на сегменти по същия начин, както сричката се дели на букви122.
Освен това, ако частите предшестват цялото и острият ъгъл е част от правия, а пръстът е част от живото същество, то би могло да се помисли, че острият ъгъл предшества пра¬вия и че пръстът предшества човека. Ясно е обаче, че пред¬шестващи са тъкмо другите, защото по отношение на своето [дефиниращо] слово [острият ъгъл и пръстът] изхождат от тях. [Правият ъгъл и пръстът] са предшестващи и защото съ-ществуват без [острия ъгъл и пръста]123.
Всъщност за частта се говори в множество значения124. Едно от тях е в смисъл на мерна единица при количеството. Него обаче ще оставим настрана, а сега следва да разгледаме това, от какво като от части се състои субстанцията. И тъй, ако материята е едно, ейдосът е друго, а съставеното от двете е трето125, в някакъв смисъл материята ще е част от дадената вещ, а в друг няма да е негова част, но съставното цяло ще се състои от елементите, изграждащи [дефиниращото] слово на ейдоса'26. Така плътта не е част на вдлъбнатостта (защото тя е материята, в която вдлъбнатостта се образува), а е част на чи¬поносостта и бронзът е част на статуята като съставно цяло, но не е част на статуята като ейдос (нали, когато се говори за дадена вещ, трябва да се държи сметка за ейдоса или за вещ¬та, доколкото тя има ейдос, а за материалния й състав никога не трябва да се говори сам по себе си). Ето защо [дефинира¬щото] слово на кръга не съдържа в себе си [дефиниращото] слово на сегментите, докато [дефиниращото] слово на срич¬ката съдържа в себе си [дефиниращото] слово на буквите -нали буквите са части на [дефиниращото] слово на ейдоса, а не са материя, докато сегментите са части в смисъла на мате¬рия, в която [се осъществява] ейдосът. Все пак те са по-близо до ейдоса, отколкото бронзът, когато му се придава кръгла фор¬ма. Не винаги обаче [дефиниращото слово] на буквите се съ-държа в [дефиниращото] слово на сричките, например тези тук букви, изписани във восъка, и тези във въздуха127, защото те са част на сричката като нейна сетивно възприемана мате¬рия. Нали и линията, въпреки че, когато я делим наполовина, загива, както загива и човекът, разделен на кости, жили и плът,
все пак не се състои от тях така, сякаш те са части на субстан¬цията. [Линията и човекът] се състоят от [отсечките, костите, жилите и плътта] като от материя и те са части на съставно¬то цяло, но не са части на ейдоса и на онова, за което е [дефи-ниращото] слово1, тъй че не се съдържат в [дефиниращото] слово [на линията и на човека]. И така, в някои случаи слово¬то за тези части ще се съдържа в дефиниращото слово за ця¬лото, а в някои случаи (когато не става дума за нещо състав¬но) не трябва да се съдържа в него. Поради това и някои неща се състоят като от начала от [съставките], на които се разпа¬дат, а други не се състоят от подобни начала. Следователно нещата, които са съставени от материя и ейдос, като да речем чипият нос и бронзовият кръг, са [такива], защото се разпадат на определени [съставки] и имат като своя част материята. Онези неща обаче, които не са свързани с материята128, но са без материя, и чието [дефиниращо] слово е единствено за ей¬доса, не се разпадат на никакви съставки - или изобщо, или поне не по този начин. Тъй че, ако съставките на първите са техни начала и части, то при ейдоса няма нито части, нито начала. Ето защо статуята от глина се разпада на глина, кълбото се разпада на бронз, Калий се разпада на плът и кости, а също и кръгът се разпада на сегменти (нали има и такъв кръг, който е съединен с материя; изобщо казано, за кръга се говори по омо-нимия и така се нарича не само кръгът изобщо, но и отделният кръг, доколкото за отделните кръгове няма установено име).
И макар че това, което казахме дотук, е истина, ние пак ще се върнем към началото и ще разгледаме въпроса още по-внимателно. Онези части, от които е съставено [дефинира¬щото] слово и на които то се разпада, са предшестващи - или всичките, или някои. [Дефиниращото] слово на правия ъгъл обаче не се разпада на [дефиниращото] слово на острия ъгъл [като негова част], а напротив, [дефиниращото] слово на ос¬трия ъгъл се разпада на [дефиниращото] слово на правия ъгъл, защото, когато се определя що е остър ъгъл, се привлича [оп¬ределението] на правия ъгъл, тъй като острият ъгъл е по-ма¬лък от правия. Подобно е и отношението между кръга и по¬лукръга: що е полукръг се определя с помощта на кръга, как¬то и що е пръст се определя с помощта на цялото (т.е. пръст е
такава и такава част от човека). Следователно онези [състав¬ки], които са части в смисъл на материя и на които нещата се делят като тяхна материя, са последващи. Онези обаче, които [са части] на [дефиниращото] слово и на субстанцията, раз-глеждана през [дефиниращото] слово, са предшестващи - или всички, или някои. И тъй като душата на живото същество (тя е субстанция на одушевеното) е субстанция ([разглеждана] през [дефиниращото] слово), а също ейдос и същина [на би¬тието] на даденото тяло (нали ако желаем да определим доб¬ре що е всяка една част [на живото същество], това няма да може да стане, без да се посочи нейното действие [в състава на цялото], което пък няма да се постигне без помощта на сетивното възприятие129), нейните части - всичките или ня¬кои - предшестват цялостното живо същество. Това се отнася и за всяка отделна [част]. Що се отнася до тялото и неговите части, те са последващи спрямо тази субстанция и на тях ка¬то материя се дели не субстанцията, а съставното цяло. Ето защо те по някакъв начин го предшестват, а по някакъв начин не го предшестват, понеже не могат да съществуват отделно от него, след като [пръстът] не е при всяко положение пръст на живото същество, но мъртвият пръст е такъв само по омо¬нимия. На свой ред някои [части на тялото] вървят заедно [със съставното цяло]130: такива са най-основните и в които като първо са [дефиниращото] слово и субстанцията, например ако става дума за сърцето или мозъка (при това няма значение дали те действително са такива). Обаче човекът, конят и по¬добните на тях, които [се изказват] за единичните неща, но [се изказват като] общо, не са субстанция, а са някакво със¬тавно цяло от такова и такова слово и такава и такава мате¬рия, [изказвани като] общо, докато, да речем, единичното, съставено от последната материя - това е вече Сократ, като същото се отнася и за останалите случаи131.
Следователно части има и ейдосът („ейдос" аз наричам същината на битието), и съставното цяло, състоящо се от ей¬доса и материята, и дори самата материя. Обаче части на [де¬финиращото] слово могат да бъдат единствено [частите] на ейдоса, като самото това слово е за общото; нали битието — кръг и кръгът, битието — душа и душата са едно и също. Но
що се отнася до съставното цяло, като например ето за този кръг или за някой отделен кръг, бил той сетивно възприема¬ем или умопостижим („умопостижими" аз наричам мате¬матическите кръгове132, а „сетивно възприемаеми" - да речем бронзовите или дървените), за тях няма определение, а те се познават чрез интуитивната мисъл133 или посредством сетив¬ното възприятие. Затова, когато те не са в състояние на осъ-щественост в нашата интуитивна мисъл или в сетивното въз¬приятие, вече не е ясно дали съществуват, или не съществу¬ват. При всички случаи обаче ние говорим за тях и ги различа¬ваме с помощта на общото слово. Що се отнася до материята, сама по себе си тя е непознаваема. Изобщо казано, материята бива сетивна и умствена134. Сетивна е да речем бронзът и дър¬вото - това е онази материя, което претърпява движение. Ум-ствена пък е онази, която присъства в сетивните неща не докол¬кото те са сетивни135. Такива са математическите предмети.
По такъв начин се каза как стоят нещата по отношение на цялото и частите, предшестващото и последващото136. Сега на въпроса, дали правият ъгъл, кръгът и живото същество предшестват онова, на което се делят и от което са съставени, или е обратното, трябва да отговорим, че той няма еднозна¬чен отговор. Нали ако душата е живото същество и е [самото] одушевено и ако душата на индивида е самият индивид, или битието — кръг е самият кръг, и ако битието — прав ъгъл и суб¬станцията на правия ъгъл са самият прав ъгъл, то някои [ця¬лостности] в определено отношение трябва да се посочат ка¬то последващи [частите]. Така например [даден остър ъгъл може да е последващ] спрямо моментите в определението и спрямо даден прав ъгъл, защото един прав ъгъл, направен от бронз, е последващ спрямо своите материални части и [съ¬щото се отнася за отделния умопостижим прав ъгъл], изгра¬ден от единични прави линии. Нематериалният прав ъгъл оба¬че е последващ спрямо моментите в [дефиниращото] слово, но предшества частите на конкретния прав ъгъл. Ето защо въпросът няма еднозначен отговор. Следователно, щом душа¬та е нещо различно и не е самото живо същество, в определен смисъл може да се каже, че частите са предшестващи, а в опре¬делен смисъл - че не са предшестващи, и за това вече се каза.

Единадесета глава
Основателно възниква въпросът, кои части принадлежат на ейдоса и кои не му принадлежат, а са части на съставеното [от него и материята]. Докато не си изясним това, ние няма да сме в състояние да определяме отделните неща, защото опре-делението е за общото и за ейдоса. Тъй че, ако не разбираме кои от частите са в смисъл на материя и кои не са, няма да сме наясно и за [дефиниращото] слово на вещта.
Що се отнася до нещата, които се появяват в различен по вид [субстрат], какъвто е да речем кръгът, [появяващ се] в брон¬за, камъка или дървото, те изглеждат ясни, понеже нито брон¬зът, нито камъкът имат някакво отношение към субстанцията на кръга, при положение че кръгът е отделим от тях. Нищо не пречи същото да се отнася и за онези неща, при които не се наблюдава отделимост, тъй че дори всичките кръгове да ни се виждат от бронз, бронзът изобщо няма да е част от ейдоса, макар да е трудно да се абстрахираме в мисълта си от него. Така и ейдосът на човека се явява винаги в плътта, костите и техните части, но нима това означава, че те са части на ейдо¬са и на [дефиниращото] слово? Или не са такива части, а са материя и ние не можем да отделим [ейдоса на човека], защо¬то той не се появява в други [видове материя]?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аристотел - метафизика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.