Аристотел - метафизика


Категория на документа: Физика


Тъй като за единното се говори в същите значения, както за битието203 и субстанцията на единното е една, като тя е ед¬на по число за нещата, които са едно по число, очевидно нито единното, нито битието могат да са субстанция на нещата204 по същия начин, както [тяхна субстанция] не могат да бъдат битието — елемент и битието — начало205. Всъщност ние раз¬глеждаме що е началото, за да сведем [неизвестното] към по-познатото. И тъй, по отношение на тези неща субстанция би следвало да са по-скоро битието и единното, отколкото нача¬лото, елементът и причината, но и те не са такива, защото никое общо не е субстанция. В действителност субстанцията не може да е присъща на нищо друго освен на самата себе си и на онова, което я съдържа и чиято субстанция е тя206. Освен това единното не може да е едновременно на много места, а от тук става ясно, че никое общо не може да съществува из¬вън единичните неща и отделно от тях. Ето защо онези, които приемат ейдосите, когато ги отделят, в едно отношение са пра¬ви - нали става дума за субстанции, а в друго не са прави -доколкото под ейдос разбират единство, разпростиращо се над множество неща. Причината е там, че те не са в състояние да обяснят какви са тези негинещи субстанции, които са отвъд единичните сетивни неща. Те ги правят едни и същи по вид с подлежащите на гибел вещи (които ние знаем) [и говорят за] човек — сам — по — себе — си или кон — сам — по — себе — си, прибавяйки [към имената на] сетивните неща израза „сам — по — себе — си"207.
Но дори ние никога да не бяхме виждали небесните све¬тила, те, струва ми се, пак биха били субстанции извън оне¬зи, които знаем, тъй че и сега, колкото и да не сме наясно какви са [вечните субстанции], някакви такива субстанции с необходимост ще съществуват.
По такъв начин е ясно, че нищо от изказващото се като общо не е субстанция и че никоя субстанция не се състои от субстанции208.

Седемнадесета глава
Сега нека пак кажем кое следва да наричаме субстанция и какво е то, но тръгвайки от другаде209. Може би от тези нови съображения ще ни стане по-ясен въпросът и за онази суб¬станция, която е отделима от сетивните210.
Тъй като субстанцията е някакво начало и причина, нека започнем от тук.
Разглеждането на въпроса „защо" се състои винаги в из¬следване на това, защо едно нещо е присъщо на друго. Напри¬мер да си отговорим на въпроса, защо образованият човек е образован човек, означава да си отговорим на въпроса, защо човекът е образован, а не нещо друго. Нали да се изследва това, че дадена вещ е самата себе си, означава да не се из¬следва нищо, след като фактът и съществуването й трябва да са ни били ясни предварително, както е да речем при факта, че луната има затъмнение. Изобщо, що се отнася до факта, че нещото е самото себе си, за това във всички случаи има едно слово и една причина, както е и при въпросите, защо човекът е човек или образованият е образован, освен ако някой не от¬говори: защото никоя вещ не може да се отдели от самата себе си (което не означава нищо друго, освен че тя е нещо едно), но това е общо за всички случаи и малко ни говори. Може обаче да се запита защо човекът е именно такова живо съ¬щество. Ясно е, че сега не се пита защо онзи, който е човек, е човек, а защо едно нещо е присъщо на друго (това, че такава присъщност трябва да има има, е ясно - в противен случай изобщо не се пита). Например защо гърми? [Това е същият въпрос, както] защо възниква шум в облаците? Следователно по този начин се пита защо едно нещо [е присъщо] на друго. Също и защо ето тези неща - тухлите и камъните - са къща?
Очевидно се търси причината [[казано умозрително, то¬ва е същината на битието]], т.е. в някои случаи се търси целта (какъвто навярно е случаят при къщата и леглото), а в други първото действащо [начало], защото и то е причина, но по-
добна причина се търси за възникването и унищожението [на нещата], докато първата - и за тяхното битие.
Това, което търсим, остава скрито най-вече при нещата, които не се изказват едно за друго. Така е например, когато се пита какво е човекът, понеже се използва един общ израз и въпросът не конкретизира защо даденото нещо е това и това. Затова е нужно да изследваме, като предварително добре сме артикулирали проблема - в противен случай ще е едно и съ¬що дали не изследваме нищо, или изследваме нещо. И тъй като съществуването вече трябва да го имаме и то да е нали¬це, очевидно се търси причината защо материята е това даде¬но нещо. Да речем защо тези материали образуват къща? За¬щото в нея е налице същината на къщата. По същия начин [въпросът], защо човекът е това и това, [е равносилен на въпро¬са, защо] даденото тяло е такова и такова? Следователно търси се причината за материята (ще рече ейдосът), благодарение на който тя е нещо определено, т.е. търси се субстанцията.
И тъй ясно е, че за простите неща няма нито изследване, нито обучение, но начинът на изследването им е различен2".
После съставеното от нещо по такъв начин, че получено¬то цяло е някакво единство, представлява не безформена куп¬чина, а е подобно на сричката. Сричката не се свежда до зву¬ците и БА не е същото като Б и А, както плътта не е огън и земя (защото при разлагането на едните - на плътта и сричка¬та — те вече не съществуват, докато звуците, огънят и земята продължават да съществуват). Следователно сричката е нещо [особено] и не [се свежда] само до звуците - до гласния и съгласния, а е и нещо различно от тях, както и плътта не е само огън и земя или топло и студено, а е и нещо различно. Ако пък и самото това друго трябва да е елемент или да е съставено от елементи, ако е елемент, разсъждението ще е същото (плътта ще се състои от него, огъня и земята, после от още нещо и тъй до безкрайност), а ако се състои от еле¬мент, очевидно не от един, а от повече, отколкото в първия случай, тъй че и тук ще приведем същия довод, както при плътта или сричката. Следователно то би следвало да е нещо [друго] и да не е елемент, а да е причина това да е предмет, това да е плът, а това сричка. Същото се отнася и за останали-
те случаи. Именно то е субстанцията на всяко от тях, защото е първа причина за тяхното битие. И понеже някои предмети не са субстанции, а онези, които са субстанции, са съставени съгласно природата и по природа, изглежда, че субстанция е онази природа212, която не е елемент, а е начало213, докато еле¬мент е онова, на което се разлага [вещта] и което се съдържа в нея като материя (такива в сричката са [звуците] „а" и „б").

КНИГА СЕДМА

Първа глава (VII1)
[Битие в първичен смисъл е субстанцията]
1 Вж. Met. V 7 и срв. Met. VI 2-4.
2 Битието в собствен смисъл представлява единство на обща същност и нещо конкретно. Аристотел изгражда онтология, която не се спира на аб¬страктно общото, а приема за основа такова общо, което съдържа в себе си определеността на единичното. То до такава степен изчерпва съдържание¬то на предмета, че извън него остават само „съпътстващите" признаци и в строгия смисъл на думата извън него предметът няма битие. Такова общо е не просто същност, а субстанция. Като мисли същността субстанциално, Аристотел преодолява тенденцията към Дуализъм на същностите и вещи¬те, която той вижда у Платон.
3 От четирите значения на битието тук Аристотел посочва само едно -битието в смисъла на категориите. Това е така, тъй като в предишната кни¬га (VI 2-4) той вече е оставил настрана битието като съпътстващо и бити¬ето като истина. Четвъртото значение - битието като възможност и дейст-вителност, Аристотел ще разгледа в Книга девета.
4 Вж. VII 4, 1030а32 sqq.
5 Срв. VI 13, 1038Ь26, IX 1, 1045Ь27, XIV 1, 1088Ь4.
6 Понякога вместо за предшестване „по време" (πρώτον χρόνφ) Аристотел говори за предшестване „по възникване" (γενέσει - вж. Met 18,989а15-16, XIII2,1077Ы9, PA 646a26). Вместо за предшестване „по понятие" (πρώτον λόγω) той често говори за предшестване „по природа" (φύσει - вж. Cat. 14ЬЗ-8, Phys. 261al3-14, PA 646a26, Met. 18, 989а15-16) или предшестване „по субстанция" (Met. IX 8, 1050ЬЗ, XIII 2, 1077а19).
7 Срв. Met. VII 3, 29а28, VII 16, 40Ь28, VIII 1 42а29-31.
8 Измежду четирите значения на битието централно ("фокално") се оказва битието в смисъл на категориите и по-специално битието като субстанция. По такъв начин онтологията се свежда до „усиология".
9 Йонийците и елеатите.
10 Емпедокъл и питагорейците.
11 Анаксагор и атомистите.
Втора глава (VII 2)
[Схващания за субстанцията]
п Сравни с изброяването на видовете субстанции в Gael. Ill, 298a29-32, където списъкът е почти същият и Аристотел заявява, че това е неговата собствена гледна точка.
13 Срв. Met. II4,1001Ь25; 5, 1002а4. Херман Дилс свързва това схващане с питагорейците и поставя Аристотеловото свидетелство в раздела за пита¬горейската школа (DK 58 В 23).
14 „Натурфилософите", да речем милетци.
15 Срв. Met. I 6, 987Ы4 sqq.
16 Frg. 33a (Lang).
17 Ксенократ и неговите последователи. Frg. 34 (Heinze). Вж. Също Asclep. in Met. 379,17 sqq.
Трета глава (VII3)
[Значения на субстанцията. Субстанцията като субстрат]
18 Аристотел очертава чуждите схващания за субстанцията и ги приема като отправна точка на разглеждането. Същината ще е предмет на 4-6, 12-14 глави от Книга седма, общото - на 13-14, субстратът - на 3.
" Например душата може да е субстрат за живота (вж. Met. IV 18,1022а32). Понякога Аристотел използва „форма" (μορφή) като синоним на „ейдос" (εΐδος) и същина (τό τί ην εΐναι).
20 Аристотел отива по-далеч, отколкото в Cat., където с посочения по-горе признак [(1) „което не се [изказва за никой] субстрат, но за което се изказва всичко друго"] се ограничаваше разглеждането на „субстанцията в най-истински, първичен и безусловен смисъл" (5,2а11-13). В „Метафизи¬ка" той разглежда още шест признака за субстанциалност. По такъв начин субстанция е:
(2) причината за битието на онова, което е последен субект на пре¬дикацията (V 8, 1017Ы4);
(3) което е отделимо и само-по-себе си (VII 3, 1029а28; 13, 1038Ь23 sq.; 16,1040Ь5-8.);
(4) представлява нещо конкретно (Met. V 8, 1017Ь25; Met. VII З, 1029а28; 4, 1030а3 sqq.; 12, 1037b27; 15, 1039al sqq., 14-16);
(5) прави от материалния субстрат нещо конкретно (VII17,1041Ь5-9,11-28);
(6) отличава се с вътрешно единство, а не е някакъв агрегат от час¬ти (VII 12, 1037Ь27,1039аЗ sq.; 16, 1040Ь5-10; VIII 6 passim);
(7) представлява действителност, а не възможност (VIII 2-3).
21 Субстанцията може да се предицира за материята, ако се вземе в един от нейните аспекти - като същност (τό τί έστι).
22 Вж. бележката по-горе. Не са изпълнени (3) и (4) признаци за субстанци¬алност. Материята не може да съществува отделно от ейдоса, тя е винаги „оформена" (вж. GC II1, 329а24-27; Phys. IV 9,217а21-26). От друга стра¬на, тя е нещо конкретно само във възможност, но не и в действителност (вж. VIII 1, 1042а28).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аристотел - метафизика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.