Аристотел - метафизика


Категория на документа: Физика


139 Ако двоицата е ейдос и на четните числа, и на линиите, ясно е, че тя не е тъждествена с линията.
140 Вж. VII 10, 1034Ь2.
141 Ученик на Сократ, връстник на Теетет (вж. Tht. 147d, Sph. 218b, Pit. 257c).
142 Вж. VII 10, 1035b24.
143 Вж. VII 10, 1035a30-b3.
144 Този параграф съдържа отговор на въпроса за същността на човека, кой¬то Аристотел постави по-горе (1036b3sqq).
145 За умствената материя вж. VII 10, 1036а9-10.
146 В Met. XII-XIV.
147 Вж. VII 12, VIII 6.
148 Вж. VII 4.
149 Вж. VII 10-11.
150 Вж. VII 6.
Дванадесета глава (VII12)
[Проблемът за единството на предмета на определението] 151Вж. АРо. 113-10, 13.
152 Вж. АРо. II 6, 92а29.
153 Същината на битието (вж. VI4, 1030а6-7).
154 Да е нещо едно, е отличителна черта на субстанцията (вж. бел. 20).
155 Това е единство „по претърпяване" (κατά παθος), т.е. единство на суб¬страта и претърпяваните от него изменения.
156 В примера с определението за човека като „двукрако живо същество".
157 При отношението на „причастност" не е възможна едновременно съот¬насяне с противоположностите. Напротив, родът обхваща в себе си про¬тивоположни видове, диференцирани чрез видовото различие. Тук Аристо¬тел говори за причастност в смисъла, който влага в нея Платон (срв. VIII 1045а14-20). Има се предвид не активният смисъл на причастността, при която родът е причастен на видовите различия, а нейният пасивен смисъл, при който родът допуска причастност към себе си от страна на видовите различия. За този вид причастност вж. Тор. 132Ь35-133а11, където се раз¬глежда същият пример.
Според Бониц и Джовани Реале този пример и примерът с човека и бялото са два напълно различни случаи. Според Рос обаче случаят е един - един¬ство по причастност — и — претърпяване (κατα μετοχήν καi παθος).
158 Определението експлицира същината на вещта (вж. VI 4, 1030а6-7), а тази същина съставлява нейната субстанция (вж. VII4-6).
159 Субстанцията е нещо едно (VII 12, 1037Ь27, 1039аЗ sq.; 16, 1040Ь5-10; VIII6 passim) и конкретно (Met. V 8,1017b25;Met. VII3,1029а28;4, 10З0аЗ sqq.; 12, 1037Ь27; 15, 1039al sqq., 14-16).
160 Вж. по-долу 1038а34, АРг 131, 46а34-37. Срв. PI. Sph. 219a-237a, Pit. 258b-267c. Именно този вид определения Аристотел атакува в VIII6 и в PA I 2-3.
161 За видовете определение вж. III З, 998Ы2-4; VIII 2, 1043а20.
162 Срв. 19, 991а31.
163 За рода като материя вж. IV 28, 1024Ь8, VIII 8, 1058а1-2, а23-24.
164 Видовите различия и родът изпълняват условието, образуваното от тях определение да е нещо едно, защото, мислен като материя, родът не съ¬ществува извън видовете, както гласът не съществува извън звуците.
165 Последното видово различие съдържа в себе си рода и всички съдържа¬щи се в него подразделения. То сякаш поглъща в себе си рода и всички останали видови различия. По такъв начин последното видово различие реализира в себе си единството на определението, съответно - на същина¬та, а оттам и на субстанцията. Тъй като то обема останалите видови разли¬чия, не е необходимо и те да се включват в определението - така се правят излишни повторения.
По-рано в „Топика" Аристотел твърди противното - именно, че родът в най-голяма степен изразява същината (Тор. 139а29,142Ь27, 143а18).
Тринадесета глава (VII13)
[Проблемът за субстанционалността на общото]
166 Вж. VII 4-6, 10-12.
167 Вж. VII 3.
168 Вж. VII 3, 1029а sqq.
'" Първи аргумент срещу субстанциалността на общото: субстанцията е нещо конкретно, а общото няма конкретността нито на класа предмети, нито на отделния предмет.
го Втори аргумент срещу субстанциалността на общото: субстанцията е са¬мо субект и никога предикат, а общото е предикат за видовете и индивидите. 171 Трети аргумент срещу субстанциалността на общото: общото не може да е момент на субстанцията, защото за него ще трябва да има определение, но тогава и общото ще има части, които са субстанции, и така до безкрайност. па Четвърти аргумент срещу субстанциалността на общото: ако в отговор на предишното затруднение се приеме, че моментите на субстанцията са¬мите не са субстанции, а са качества, те няма да я следват нито логически, нито по време, нито по възникване, поради което ще се окаже, че са отде¬лими от нея.
173 Пети аргумент срещу субстанциалността на общото: след като, да ре¬чем, в определението на Сократ, който е субстанция, присъства „живо съ¬щество", което също е субстанция, ще се окаже, че една субстанция е две субстанции.
174 В случая Аристотел не говори нито за отделния човек, нито за рода, а за ейдоса и същината на човека. Тук той оспорва субстанциалността на об¬щия род „живо същество".
175 Шести аргумент срещу субстанциалността на общото: от примера с човека се вижда, че родът „живо същество", влизащ в неговото определе¬ние, не е самобитен.
174 Седми аргумент срещу субстанциалността на общото, познат под името
„трети човек", който вече беше представен в I 9, 990Ы7.
177 Аристотел често използва „осъщественост" (έντελέχεια) като синоним
на „действителност" (ένέργεια). Собствено казано осъществеността е вид
действителност.
178 Осми аргумент срещу субстанциалността на общото: като част от опре¬делението на субстанцията, то е във възможност, а не в действителност. За невъзможността от две субстанции да се образува една или обратното, от една да се извлекат две, вж. Gael. Ill 4, 303а5 sqq, GC I 8, 325a34-36.
179 Вж. XIII 8, 1084b20sqq.
180 Вж. VII 4; VII 5, 1031all sqq. 181Вж. VII 15, VIII 6.
Четиринадесета глава (VII14)
[Повече доказателства за това, че общото не може да е субстанция]
182 Вж. VII 12,13.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аристотел - метафизика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.