Аристотел - метафизика


Категория на документа: Физика


183 Като аргументация (и дори като изразни средства) цялата тази глава по¬казва близка връзка с Платоновия „Парменид" (131а-е).
184 Ще излезе, че родът е индивидуална субстанция.
185 Аргумент срещу първия момент в алтернативата пред допускащите суб¬станциалността на идеите (1039а26-28). Щом идеята „живо същество" не е числово една в човека и коня, при изходното допускане, че е тяхна суб¬станция (т.е. конституира тяхното битие и е „самобитното" в тях), ще изле¬зе, че присъствайки в повече от едно живо същество, е извън самата себе си.
186 Аргумент [2] срещу първия момент в алтернативата пред допускащите субстанциалността на идеите (1039а26-28). За да бъде субстанция, идеята „живо същество" трябва да има конкретността на единичното. Никой кон¬кретен предмет обаче не може да е причастен в едно и също време на про¬тивоположностите.
187 Извън отношението на „причастност" остават вариантите „съчетава¬не", .докосване", „смесване", които заради обременеността си с телесни представи са явно неприемливи.
188 Аргумент [1] срещу втория момент от алтернативата пред допускащите субстанциалността на идеите (1039а26-28). Ако приемем, че „живо съ¬щество" е субстанция и тя не е една по число в индивидите, ще излезе, че няма граница за числото на тези индивиди и то е безпределно.
189 Аргумент [2] срещу втория момент от алтернативата пред допускащите субстанциалността на идеите (1039а26-28). За да съответства на един от признаците за субстанциалност (че е само субект и никога предикат), „жи¬во същество" трябва да се индивидуализира във всеки отделен случай.
190 Аргумент [3] срещу втория момент в алтернативата пред допускащите субстанциалността на идеите (1039а26-28). Определението на човека се състои от два елемента - родът „живо същество" и видовото различие (да речем „двукрако"). Всеки от тях е идея и субстанция. Освен това, ако „жи¬во същество" е субстанция на човека, то няма да е субстанция за другите същества, а ще е „само" тяхна идея.
191 Аргумент [4] срещу втория момент от алтернативата пред допускащите субстанциалността на идеите (1039а26-28). Ако се приеме някакво суб¬станциално единство на живите същества, не е ясно как то ще се отнася към живото същество само-по-себе си.
Петнадесета глава (VII15)
[Проблемът за определимостта на единичното (в това число на идеите)]
192 В този случай Аристотел използва вместо „ейдос" - λόγος. От общия контекст, както и от препратките по-долу (вж. сл. бележки), се вижда, че λόγος не означава нито „слово", нито „определение", а е синоним на ейдос като идеално — единично. Вж. също Реале [II, 390, п.2]
193 Вж. по-горе VII 8.
194 Вж. VII 10, 1036а2-9.
195 Близостта с Платоновото схващане за мнението е очевидна. Срв. АРо. I 33, 88ЬЗО sqq.; Plat. R. V 477 sqq, VI 506 sqq; Smp. 202a; Tht. 190 sqq.
196 За недефинируемостта на единичното вж. АРг. II21,67а36 sqq, АРо. 16, 74Ь32 sqq, I 8, 75Ь24 sqq, Тор. V 3,131Ь21 sqq.
197 Другаде нещо подобно твърди и самият Аристотел (вж. АРо. II13,96аЗЗ).
198 Ако идеите не са общи имена, как ще имаме знание за тях? Срв. Plat. Rep. 596a.
199 Вж. по-горе в същата глава 1040а17.
Шестнадесета глава (VII16)
[Несубстанционалност на частите на животните, битието, единното и
идеите]
гот Отделимостта е един от признаците за субстанциалност (вж. бел. 20).
201 Единството е един от признаците за субстанциалност (вж. бел. 20).
202 Срв. De an. I 5, 4ПЫ9 sqq., II 2,413Ы6 sqq.
203 Вж. Met. IV 2.
204 Това е единадесетата апория за предмета на метафизиката (вж. Met. Ill 4), която получава решение по-долу в 1040Ы6 sqq и в Met. Х 2.
205 Субстанция на стихиите не е битието и единното изобщо, нито бити¬ето-елемент и битието — начало изобщо, а техният конкретен ейдос. Напри¬мер в случая с огъня това, че е горещ и сух. Срв. Х 1,1052Ы1 sqq.
206 Срв. VII 13, 1038b9sqq.
207 Срв. EN 14, 1096а34 sqq, ЕЕ I 8,1218аЮ.
208 Вж. VII 13-16.
Седемнадесета глава (VII17)
[Заключение. Субстанция и причина е ейдосът на вещта]
209 Спецификата на резюмиращото разглеждане на субстанцията в тази книга е в особения ракурс на разглеждане. Сега се изхожда от разбирането за пър¬вата философия като учение за началата и причините. Вж. Реале [II396, п.2].
210 Срв. VII 2.
211 Нематериалните субстанции се познават чрез интуитивното мислене. Срв. IX 10, Ю51Ы7 sqq.; De an. Ill 6,430a26, Ь26 sqq.
212 Вж. IV 4.
213 Вж. IV 1,3.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аристотел - метафизика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.