Физични основи на електроматериалознанието


Категория на документа: Физика


Частиците на газа се движат хаотично, удряйки се помежду си и в стените на съда, в който той е затворен, заемайки целия предоставен им обем. Между 2 стълкновения тяхното движение е равномерно и праволинейно със скорост от порядъка на няколко стотин метра в секунда (m/s).

Всеки елемент ΔS от вътрешната повърхност на съда непрекъснато е подложен на удари от голям брой частици – върху този елемент действа сила ΔF.

Отношението ΔF/ΔS е равно на налягането р.

Дименсията за р е Паскал (Ра).

р не зависи от ориентацията на ΔS в пространството. То няма посока, следователно е скаларна величина.

Течностите са тела, характеризиращи се от една страна с определен обем, а от друга – с липса на определена форма. Първото обстоятелство ги сближава с твърдите тела, а второто – с газовете.

Те са трудно свиваеми.

В тях се наблюдава близко подреждане на частиците, но липсва далечен порядък. Следователно микростроежът им е близък до микростроежа на аморфните твърди тела.

Градивните частици на течностите извършват 2 вида движения: а) колебание около равновесно положение (както в твърдите тела); б) преминаване от време на време в ново равновесно положение (както при газовете, с тази разлика, че преместването е много по-малко – от порядъка на размерите на частиците).

Времето на пребиваване в равновесно положение зависи от природата на течността и много бързо намалява с повишаване на температурата.

3. Механизъм на електризирането

Всички вещества при обикновени условия съдържат равни количества електрони и протони, следователно са електрично неутрални.

Когато неутрално тяло придобива електрони от някакъв външен източник, то получава отрицателен заряд, т.е. наелектризира се отрицателно.

Когато неутрално тяло загуби електрони, то се оказва положително заредено (наелектризирано).

Възможно е при наелектризиране телата да придобиват или губят йони.

Наелектризиране се наблюдава при триене, разбъркване, раздробяване, пулверизиране, обтичане на твърди тела от течности или газове и др. подобни операции. Във всички случаи едновременно се появяват двата вида електрични заряди – между взаимодействащите си тела се осъществява обмен на електрони и/или йони.

Тялото може да бъде наелектризирано под действие на електрично поле с висок интензитет.

4. Свързани и свободни електрични заряди

Електрични заряди (и носещите ги частици) се наричат свързани, ако те могат да се преместват ограничено само на малки разстояния от порядъка на молекулните (атомни, йонни) размери или на междумолекулните (междуатомни, междуйонни) разстояния. Свързани са и електричните заряди, които не могат да напускат спонтанно молекулите (атомите, йоните), в чиито състав влизат.

Електрични заряди, които могат да изминават произволно големи разстояния в пределите на едно тяло и да се предават на друго тяло при съприкосновение, са наричат свободни.

Например в металите валентните електрони са свободни, а положителните йони (атомите без валентните електрони), разположени във възлите на кристалната решетка, са свързани.

5. Електричен ток. Напрежение.

Електричният ток е насочено движение на електрични заряди.

Електричен ток, съществуващ при насочено движение на свободни електрични заряди във веществена среда под действие на електрично поле, се нарича ток на електричната проводимост.

Условията, необходими за поява и съществуване на ток на електричната проводимост в дадена среда са:

а) наличие в тази среда на свободни заредени частици. Например в металите такива частици са електроните, в течните проводници (електролитите) – положителни и отрицателни йони.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Физични основи на електроматериалознанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.