Планети и екзопланети


Категория на документа: Физика


3. Строеж
За вътрешността на Венера се заключава от гравитационното и магнитното поле, измерени от мисиите Магелан, Венера и Pioneer-Venus. Според данните от тези апарати Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множество вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.

1. Ядро - желязно
2. Мантия - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км
3. Кора - с дебелина около 16 км

За вътрешността на Венера се заключава от гравитационното и магнитното поле, измерени от мисиите Магелан, Венера и Pioneer-Venus. Според данните от тези апарати Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множество вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.

Повърхността на Венера.
4. Спътници
Венера няма естествени спътници. Липсва също и магнитно поле, като възможна причина за това може да е нейното бавно околоосно въртене.
5. Изследвания
На 12 февруари 1961 г. Венера 1, изстрелян от СССР и първи от програмата Венера, става първият апарат, достигнал до друга планета. Първата истински успешна мисия до Венера е осъществена от американския апарат Маринър 2 (базиран на лунния апарат Рейнджър), който посещава планетата през 1962 г. По време на мисията е установено, че Венера няма магнитно поле и е измерена нейната микровълнова емисия. Първото успешно кацане е осъществено от Венера 7 на 15 декември 1970 г. г. апаратът на НАСА Магелан влиза в орбита около Венера и започва да осъществява мисията си, състояща се в детайлно радарно картографиране (с разделителна способност от около 100 метра) на цялата повърхност.
Магелан успява да заснеме 98% от повърхността на планетата и да картографира 95% от нейното гравитационно поле. След четири години мисията е успешно приключена и по план на 11 октомври 1994 г. апаратът е изведен от орбита и погълнат от атмосферата.
Фазите на Венера

Земя
1. Физични характеристики
Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник - Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност. Земното магнитно поле има приблизителна форма на магнитен дипол, като магнитните полюси приблизително се намират до географските полюси на планетата. Според магнитната теория полето се създава от външната част на разтопеното ядро, където топлината създава движение на веществата в ядрото и се генерират електрични потоци. От това се създава магнитното поле на Земята. Полето създава магнитосфера, която отклонява частиците на слънчевия вятър. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира радиационния пояс на Ван Хален. Когато плазма навлезе в земната атмосфера над поясите се образува полярното сияние.

Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. В един от вариантите кръстът е над окръжността.
2. Атмосфера
Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове като например въглероден диоксид и водна пара. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и Слънцето. Височината, на която се намират атмосферните слоеве тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера, варира в зависимост от географската ширина и от сезоните.

3. Строеж
Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 К.
ЯДРО -> Ядрото е разделено на две части - твърдо вътрешно ядро с радиус около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен кристал. Външното ядро се състои от течно желязо (80%) и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с ефекта на Кориолис пораждат магнитното поле на Земята чрез процес, известен като теория на динамото.
МАНТИЯ -> Земната мантия достига до 2890 km дълбочина. Налягането в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона атмосфери (140 GPa). Тя се състои главно от елементи като желязо и магнезий. Тъй като точката на топене на дадено вещество зависи от налягането, под което то се намира, вътрешността на мантията е вероятно в твърдо състояние, а повърхността е полуразтопена. Още една причина, която обяснява защо вътрешността на мантията е твърда, докато външната част е течна, е фактът, че точката на топене на желязото е по-висока, ако то съдържа примеси.
КОРА-> Кората е дебела от 5 до 70 km. Най-тънките ѝ части са океанска кора, която се състои от гъсти желязно-магнезиеви силикати. Континенталната кора е по-дебела и по-лека от океанската и е съставена от натриеви, калиеви и алуминиеви силикати.
1. Кора
2. Мантия - полуразтопена (външна част) и твърда (вътрешна)
3. Течно външно ядро от течно желязо (80%)
4. Твърдо вътрешно ядро - железен кристал

4. Орбита и въртене
На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (или един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без метеорите и изкуствените спътници) се премества с 15 градуса на запад всеки час или приблизително с един видим диаметър на Слънцето или Луната на всеки две минути. Земята извършва една пълна обиколка на своята орбита всеки 365,2564 дни. Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1 градус на изток за един ден. По своята орбита около Слънцето Земята се придвижва със средна скорост от 30 km/s. С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой радиус, за приблизително 7 минути. Въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без Венера, е по посока обратна на часовниковата стрелка. Средната температура на Земята е приблизително 10°С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5 градуса. Този факт е главната причина за наличието сезони, тъй като Северното и Южното полукълбо получават различно количество Слънчева енергия в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо от същото разстояние през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукъл бо.

5. Спътници
Земята има един сравнително голям естествен спътник - Луната, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток.

Разстоянието от Земята до Луната

6. Изследвания
Земята е фотографирана от космоса за първи път през 1959 г. от Експлорър 6. През 1961 Юри Гагарин става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажа на Аполо 8 е първият да наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през 1968 година.

Марс
1. Физични характеристики
Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още "Червената планета". Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂). Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високия връх в Слънчевата система - Олимп. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот. На вид Марс е червеникаво-кафяв. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Диаметърът му е малко по-голям от половината на земния - 3397 км.

2. Атмосфера



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планети и екзопланети 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.