Турбини за хидрогенератори


Категория на документа: Физика


600
720
12
500
600









Article VII. Синхронни двигатели Синхронните машини могат да се използват и като двигатели. Особено бурно това стана след създаването на мощни ключови транзистори от типа IGBT, MOSFET и тиристори GTO, IGCT, SGCT имащи възможност и за изключване по управляващия електрод. Синхронните двигатели са незаменими при използването им за свръх мощности. В момента най-големият синхронен двигател е с мощност 220 MW и се използва за задвижване на вентилатор за аеродинамична тръба. Като и при асинхронния двигател и тук оборотитеn зависят от : n= 60f/p където f - е честотата на мрежата, p - е чифтове полюси
Article VIII.
Article IX. Пускане на синхронен двигател
Пускането на синхронният двигател e един от най-важните му режими на работа, имайки предвид че скоростта на въртене зависи от честотата на захранващото напрежение. Пускането е сложно и от гледна точка на инерцията на ротора. При всички случаи е наложително плавно влизане в синхронизъм при пускане. Mдин=J∑dω/dt,
където: J - сумарен момент на инерция на задвижването
ω - честота на въртене
Синхронният двигател се нуждае от възбуждане на постоянно магнитно поле. То става по няколко начина:
* Външно (независимо)
* Собствено (с възбудителна машина на вала на асинхронния двигател )
* Самовъзбуждане
* С постоянни магнити (много перспективно).
Синхронният двигател се нарича "синхронен", защото честотата на въртене на ротора е синхронна с въртящото се магнитно поле образувано от статорната намотка. При пускане той не може веднага да тръгне в синхронен режим. Обикновено в ротора му е монтирана успокоителна намотка, която се използва за развъртане в асинхронен режим и при намаляване на хлъзгането се пуска ток в работната роторна намотка и двигателят влиза в синхронизъм. В съвременните машини това става автоматично. Синхронната машина по същество една и съща машина като синхронен двигател и синхронен генератор. Големите синхронните двигатели са по-ефективни от асинхронни двигатели. Синхронният двигател, с възбуждане от постоянен ток, лесно може да промени фактора на мощността си като се промени тока на възбуждането. Направата на синхронни двигатели е по-сложно, отколкото направата на асинхронни двигатели, поради необходимостта от система за възбуждане. Преимуществото на синхронни двигатели с постоянни магнити, че те не се нуждаят от ток за възбуждане.
Article X. Изисквания към възбуждането
То трябва да e сигурно и икономично. Възбудителния ток трябва да може да се регулира в известни граници, бързо и да поддържа статичната и динамична устойчивост. Ако трябва да се използва за компенсация на cos φ, при увеличаване на съпротивителния момент на вала на електродвигателя трябва да се увеличи и възбуждането му, (реакция на котвата) с цел запазване на cos φ. Както е известно cos φ може да е положителен или отрицателен. При недовъзбуждане се консумира индуктивна енергия, при превъзбуждане се генерира. В последните години нарасна използването на синхронни двигатели съвместно с полупроводникови схеми на възбуждане, поради малката инертност при регулиране на възбудителното напрежение (от порядъка на ms), но най-перспективни са синхронни двигатели с постоянни магнити .
Article XI. Постоянни магнити за синхронни двигатели Повечето съвременни синхронни двигатели използват неодимовите магнити. Това са постоянни магнити, направен от сплав на неодим, желязо и бор - Nd2Fe14B) или самарий-кобалт (Sm-Co) също така се използват постоянните магнити от типа Alni, Alnico и Ticonal представляващи сплави на базата на Fe, Al, Ni, Co, Cu и Ti. Те се отличават с относително висока остатъчна намагнитеност Br и висока магнитна енергия (ВН)мах, нисък коефициент на температурни изменения - 0.02%/°С, висока точка на Кюри - 850°С и работна температура до 450°С. Тези характеристики ги правят незаменими при използуването им в електродвигатели измервателни прибори, прецизни акустични преобразуватели, сензорни и други устройства, Новите технологии при производството им, създадени при свръхналягане, лазерна заварка, уникален процес на намагнитване позволиха масовото им използване в синхронните двигатели (Permanent Magnetic Synchronous motor). В последното десетилетие предпочитание се дава на високо енергийните магнити на основата на сплави от рядкоземни метали, имащи висококерцитивна сила. Това позволява значително да се подобри масогабаритния показател и да се получи по-висок въртящ момент, така и намаляване обема на статора. Самарий-кобалт (Sm-Co) и неодим-желязо-бор Nd2Fe14B (Nd-Fe-b) са най-разпространени материали за съвременни магнити.Генератори на електрически трептения Генераторите на електрически трептения (наричани още и генератори на електрически колебания), представляват електрическа трептяща система , в която при определени условия е възможно създаването на собствени незатихващи трептения. Тези генератори са популярни и с наименованието осцилатори, наименование прието като техническо понятие предимно в Западна Европа. Генераторът на електрически трептения е част от по-общото понятие генератор на сигнал, обозначаващо устройство, което може да създава сигнали, независимо от тяхната природа и начин за разпространение. Такива са например акустичните или други сигнали, излъчвани във въздушна, водна или твърда среда. Всеки генератор на сигнали се характеризира със зададени параметри, свързани с произвеждания от него сигнал, като форма, енергетични и статични характеристики, скорост на разпространение и др. Генераторите на електрически трептения намират широко приложение в съвременните средства за радиокомуникации. Именно генераторите, разработени на базата на електронни лампи, са в основата за създаване на модерни средства за радиоприемане - регенеративния, суперрегенеративния и суперхетеродинния радиоприемници. Те са в основата на електронните схеми, свързани с излъчване на електромагнитни вълни, радиоприемането и разпространение на телевизионните програми, телекомуникации, автоматизирани средства за управление на производствени и други процеси, електронно изчислителната техника. Блокова схема на генератор на електрически колебания с обратна връзка от изхода на усилвателя Vo към неговия вход Vf посредством филтъра β(jω)
Article XII. Същност на процеса Генераторите на електрически трептения са средство за преобразуване на постоянния ток в променлив ток с предварително зададени параметри. Затова са необходими основно два компонента - източник на постоянно захранващо напрежение и устройство, което в нормален работен режим да преминава винаги в състояние на устойчиво самовъзбуждане и да работи с еднакви изходни параметри при преобразуването като създава незатихващи електрически трептения. Този процес с добри експлоатационни показатели е реализиран едва след създаването на електронната лампа. Откриването на генераторния режим на работа на един усилвател се дължи на въвеждането на положителна обратна връзка във веригата му. При развитието на идеята чрез последващи разработки е възможно постигане на точно определени параметри на изходния сигнал с добавянето на формирователи и електрически филтри. Чертеж на генератор с индукционна бобина Румкорф, пречертан от книга от 1920 г. Външните повърхности са прозрачни, за да се покаже структурата в защитения корпус Fibre tube - тръба (макара) за бобините Primary - първична намотка Secondary - вторична намотка Iron core - желязно ядро Condenser - кондензатор Vibrator - вибратор-прекъсвач на електрическото захранване
Високочестотен алтернатор на Никола Тесла работещ с честота 10 kHz и с мощност 10 kW. Маломощните генератори се изграждат подобно на еднотактните усилвателни каскади. По-мощните еднофазни генератори се създават по схема като двутактни усилвателни каскади. Те имат по-високо кпд и позволяват със същите електронни елементи да се постигне почти два пъти по-голяма изходна мощност. Мощността на еднофазния генератор може още да се увеличи ако се приложи електронната четиритактна (мостова) схема. Още по-висока мощност може да се получи при използване на двуфазни и трифазни двутактни или четиритактни генератори
Утвърдения патент на електронен генератор на Едуин Армстронг.
Откритията в областта на радиотехниката и разпространението на електромагнитните вълни, изискват създаването на незатихващи електрически трептения с честота значително по-висока от тази на генераторите за произвеждане на електрическа енергия. Хайнрих Херц доказва експериментално теорията на Джеймс Максуел за електромагнитните вълни. На основата на Румкорфовата спирала (бобината на Румкорф), създадена от Хайнрих Румкорф (Heinrich Daniel Ruhmkorff), през 1887 г. Херц изобретява, построява и демонстрира искров генератор на електромагнитни вълни. С използването на такъв генератор започва началния период от развитието на радиопредавателите и радиоприемниците в началото на 20 век. Чрез искровия разряд се произвежда поредица от затихващи електрически колебания, която се използва като носещо колебание. С така генерираните колебания може да се предават дискретни (телеграфни) сигнали. Честотният спектър на излъчваните колебания е много широк, честотно е нестабилен и мощността им не е голяма. С такъв генератор са експериментирали радиовръзка учените Попов и Маркони. Използват се до 1916-1918 г. Груба представа за такъв генератор е индукционната високоволтова бобина, използвана за запалване на горивната смес в бензинов двигател с вътрешно горене. През 1902 г. се създават дъговите радиопредаватели. Основният генератор е волтова дъга, като се използва падащия участък на волт-амперната ѝ характеристика. Отрицателното съпротивление на дъгата компенсира съпротивлението на загубите на LC колебателния кръг на радиопредавателя и създава възможност за произвеждане на незатихващо електрическо трептене, излъчвано като носещо електромагнитно колебание. С дъгови генератори е възможно за пръв път предаването на говор. Като недостатъци може да се покажат нестабилност на честотата, голяма инерционност, и потребност от поддържане на равномерен дъгов разряд. Използват се само за радиопредаване в дълговълновия обхват. Използвани са до 1920-1925 г. През 1908 г. се създават електромашинните генератори използвани в електромашинните радиопредаватели. Електрическите генератори за променливо напрежение, подобни на генераторите за производство на електроенергия, произвеждат електрически колебания с много по-висока честота. Имат по-стабилна честота, по-висока изходна мощност от искровите и дъговите, но с тях не може да се постигне много висока честота. Използват се до 1930 г. в дълговълновия обхват. През 1913 г. немския учен Александер Майснер създава високочестотен електронен генератор на незатихващи хармонични колебания, като използва лампова триодна лампа - т. нар. осцилатор на Майснер. Електронната схема е изпълнена с общ катод, с товар трептящ кръг в изходната анодна верига и трансформаторна положителна обратна връзка към решетката. С това откритие започва ламповия период за генериране на незатихващи трептения в електрическата верига и много важен период в развитието на радиотехниката. През 1914 г. американския изобретател Едуин Армстронг патентова електронен генератор. Представлява каскада от триодна радиолампа по схема с общ катод, с трептящ кръг във входната решетъчна верига с трансформаторна положителна обратна връзка. През 1915 г. американският инженер Ралф Хартли, работещ в Western Electric Company, разработва т. нар. генератор на Хартли - схема с радиолампа наричана още индуктивна триточка. За разлика от генератора на Майснер, тази ганераторна схема използва автотрансформаторно включване на контура, което определя и по-висока работна честота на генератора от резонансната честота на трептящия му кръг. През 1919 г. Едуин Колпитц (Edwin H. Colpitts) разработва генератора на Колпитц с електронна лампа и включен трептящ кръг с капацитивен делител на напрежение. Генераторът е наричан още капацитивна триточка. През 1932 г. американецът Хари Найкуист разработва теорията за устойчивостта на усилвателя, която може да се използва и прилага и по отношение устойчивостта на генераторите. След откриване на квантовомолекулярния генератор с много бърз темп се развива един нов клон на радиоелектрониката - квантовата електроника. Лазерите, които излъчват електромагнитни колебания в оптичния вълнов обхват са кохерентни генератори, намерили широко приложение в свързочната техника. След тези основни разработки в следващите периоди и до днес се разработват схеми с кварцова и температурна стабилизация на честотата и генератори с различна форма на генерираното трептение, използвани в разнообразните приложения на импулсната техника.
Article XIII. Класификация на генераторите на електрически трептения
Article XIV. По формата на изходния сигнал
* Генератори на синусоидални хармонични колебания - генератор на Майснер, генератор на Армстронг, генератор на Хартли, генератор на Колпитц и др.);
* Генератори на првоъгълни импулси - мултивибратори, блокинг-генератори, тактови генератори;
* Функционални генератори на правоъгълни, триъгълни, синусоидални и пакети с импулси за специални радиотехнически цели;
* Генератори на линейно-изменящи се напрежения, специализирани генератори за радиотехнически измервания;
* Генератори на шум.
Article XV. По честотния диапазон
* Низкочестотни;
* Високочастотни
По принцип на работа
* LC-генератори на хармонични колебания;
* RC-генератори на хармонични колебания;
* Генератори с кварцови пиезорезонатори, в т. ч. и многотразисторни кварцовостабилизирани генератори (генератори на Батлер и Мичам);
* Блокинг-генератор;
* Генератори на тунелни диоди.
Article XVI. По предназначение
* Хармоничните електрически трептения се използват в радиокомуникационната техника;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Турбини за хидрогенератори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.